Victoria 2015 (Виктория) е най-добрият германски филм тази година. Не според мен, а според Deutscher Filmpreis – наградите за немскоговорящо кино. Филмът спечели в категориите: Най-добър филм и Най-добър режисьор, а също – Камера, Актьор, Актриса, Музика.
Victoria 2015 се случва в един дубъл от 138 минути. Прочети повече
Следя кариерата на Ейми Шумър от около 3 години. Не като актриса, а като стендъп комик. Наблюдателна, цинична, самоиронична. А също може и да пише. Скечовете й за Inside Amy Schumer 2013- се получават… почти винаги.
Добра е. Не е в личния ми топ 100, но е добра.
Зак Галифианакис е още по-добър. Ако гледате някой от сетовете му, ще се възхитите на умните игри на думи, бързата му реакция и отлична импровизация. А също свири на пияно, а също свири и на пиано. Серията му интервюта Between Two Ferns 2008- е култова.
Бил Бър е отличен. Земен, честен, пиперлив. Стендъп табаско сос.
Какво става винаги, когато смешните по единично хора трябва да са смешни в американска комедия – цели 2 часа? Хуморът става и… си тръгва. Защото зад камерата е Адам Сандлър, Тод Филипс, Евън Голдбърг или Джъд Апатоу.
В Trainwreck 2015 (Тотал щета) (?!!) Ейми е в ролята на Ейми, която е нейното сценично-Аз – руса, закръглена, но даваща си сметка за това, леко повърхностна алкохоличка със златно сърце, голяма уста и неукротимо либидо. Прочети повече
Половината от втория сезон на True Detective (Истински детектив) вече издимя и аз още не знам какво да мисля. Или почти… Прочети повече
Този пост се роди заради Rozix, която постоянно говори за любимите си режисьори. Аз предложих да се ограничим до 5 имена, защото смисълът е да изберем най-доброто, а не най-лесното. Прочети повече
Сещате ли се за Майкъл Кийтън? Не, не този с очилата е Майкъл Кейн. Майкъл Кийтън беше кинозвезда в началото на ’90-те. Играеше Батман във версията на Тим Бъртан. Спомняте ли си? Беше голямата работа, но после залезе. Сега се връща, за да направи ролята на живота си. Прочети повече
http://vimeo.com/107779620
РОТЕРДАМ, 28 януари 2014 – Има нещо много примамливо в това да наблюдаваш трафика на случайните хора, да следваш историята им такава чиста, без монтаж, без репетиция, без грим, но изцяло и само на тяхна сцена и терен. Гари, летища, площади, острови, къщи – сами по себе си хем сцени, хем вселени. Заминаващи, пристигащи, творящи, гръмогласни, смирени. Хем са там някъде, хем са на никъде – със свободата на духа си и с бягството на своите задръжки.
Селектирам три документални творби от тазгодишната програма на IFFR, фокусирани изцяло на тази локализирана красота на живота като такъв. Фактите на кратко, плюс споделени детайли от техните режисьори: Прочети повече
„Победителите не ги съдят” е крилата фраза с неясен източник, но също и невярна. Времето съди всички. Просторният му хоризонт прави великаните джуджета, победителите – победени, а наградите – временни.
Вижте няколко филма, които не устояват присъдата на времето, макар да са получили Оскар за Най-добър филм. Вижте и няколко губещи, които времето прави победители. Прочети повече
Какво е общото между: Pulp Fiction 1994 (Криминале), Magnolia 1999 (Магнолия), American Beauty 1999 (Американски прелести), Traffic 2000 (Трафик), Requiem for a Dream 2000 (Реквием за една мечта), City of God 2002 (Градът на Бога), Hable con ella 2002 (Говори с нея), 11:14 /2003, Crash 2004 (Сблъсъци), Syriana 2005 (Сириана), Babel 2006 (Вавилон)?
Да, прави сте – това са отлични филми. Но не само. Всички майсторски разказват по няколко истории едновременно. Прочети повече
Да гледаш българско кино е мазохизъм. Да мразителстваш по негов адрес е унизително за пишещия и обидно за четящия. Това не е моята цел.
Преди месец се замислих – доколко българското кино през последните 30-40 години е участвало в оформянето на това, което наричаме модерни българи. Ленин казва, че „…от всички изкуства за нас най-важни са киното и цирка“. Може би е имал предвид, че коронният номер и в двете трябва да е дресурата.
Чудя се, дали абнормалните нива на песимизъм, завист и конформизъм, с които изпъкваме пред повечето страни в света, могат да се свържат и с киното. А също липсата на лидери, отсъствието на смелост, решителност, принципност. Да добавим вътрешната неприязън към творчеството и овчарското чувство за хумор.