„Понякога, когато те гледам, имам чувството, че се взирам в далечна звезда. Ослепително е, но светлината идва отпреди десетки хиляди години. И може би звездата вече е мъртва. Но понякога тази светлина ми изглежда по-реална от всичко.“
Мураками, „На юг от границата, на запад от слънцето“*
Историята започва в ресторант, който може да е и закусвалня. От местата, които хората посещават в края на месеца, когато парите привършват. Черна жена и черен мъж седят в едно от сепаретата.
Наред с всичко друго, коронавирусът донесе и неподозирани смущения в заобикалящата ни визуална картина.
Гледаме най-грозната телевизия. Близки кадри на разчорлени обществени авторитети акомпанират сутрешното ни кафе. По-прозорливите събеседници застават пред неутрален фон от перде. Единственият план е фронтален дефокусиран. Към рисковете на живото предаване прибавяме и качеството на звука, неизбежно нарушавано от сигнали за известия в платформи за комуникация, шум от пускане на вода или кучешки лай. В социалните мрежи наблюдаваме от зъболекарска гледна точка как звезди от шоубизнеса пеят по пижама в кухнята. Ако решим да се разнообразим с реална гледка през терасата, срещаме не лица, а очи над маска, стръвнишки устремени към входа на най-близкия магазин.
Уви, така се случи. Карантината ни заземи, но това не е причина да спираме да мечтаем. Ето защо ви предлагаме за час и 40 минути да полетим с The Aeronauts 2019 (Аеронавтите).
В Китай има почти 1000 кина повече, отколкото в САЩ. Очаква се броят им да продължи да нараства, а оборотът от тях да премине $15 милиарда – до края на десетилетието.
Удивителна кинематография в черно и бяло, фолклорно пътешествие в Средновековието с духовете на мъртвите, магията, чумата, смъртта, няколко върколака и Сатаната, готов за сделка. Прочети повече