Лицемерите говорят зад гърба на другите, но също обещават едно, но вършат друго. Първите лицемери са актьорите. Коренът на английската дума за лицемерие – hypocrisy, е в гръцката дума „хипокризия“, която обозначава театрален актьор, да се преструваш на някой, който не си.
Прочети повече
Гари Джонсън е банален университетски професор по психология и философия. В извънработно време, той е най-търсеният наемен убиец в града. Клиентите му са различни: богати съпруги, които мечтаят да станат богати вдовици, завистливи рапъри, фермери, лихвари, търговци на наркотици, селтаци и граждани, лунатици.
Прочети повече
Оксиморон е израз, който съчетава две противоположни понятия, две логически изключващи се идеи. Любим оксиморон, който прочетох миналата седмица, е: „бюрократична ефективност“. Любим оксиморон на поетите е „безкраен миг“. Песен оксиморон? The Sound of Silence / Звукът на тишината на Simon & Garfunkel. Има и филм с това заглавие. Питър Сарсгаард играе архитектурен тунер. Човек, който акордира къщите на хората.
Това ме накара да се замисля: кои са любимите ми филми със заглавия оксиморон?
Прочети повече
I feel stupid and contagious
Here we are now, entertain us
A mulatto, an albino, a mosquito, my libido
Нирвана, Smells Like Teen Spirit, 1991
Прочети повече
Има много начини да разберем дали една двойка e съвместима или не. Романтичната хармония може да бъде разгледана (дори) от наративна перспектива.
Някои изследователи* смятат, че хората следват специфични сценарии, когато играят живота си.
Ето възможностите. Прочети повече
Този филм е оригинален. Не гледате такива всеки ден. Прочети повече
Миналата събота направих нещо, което хетеросексуален мъж не бе правил досега. По собствено желание гледах The Notebook 2004 (Тетрадката). Проявих любопитство към култов филм, който съм пропуснал.
Изискванията ми не са големи. Очаквам интересна история, отлична актьорска игра и майсторска режисура. В The Notebook 2004 няма да откриете нито едно от трите. Но въпреки това, милиони жени го определят като „любим“, „прекрасен“, „перфектен“, „шедьовър, който ви променя завинаги“. Милиони мъже го мразят и му се подиграват.
Няма да се присъединя, но мъжкият ми мозък видя серия от клишета, замазани със сантименталност, фалш и привидни чувства. Глупавото е, че те са написани и режисирани от… мъже. Дойде ми на ум обаче идея. Да направим класация за най-неправдоподобните, неавтентични връзки от филмите и телевизията.
И така: това са двойките, които са възможни само на кино. Прочети повече
Киното, както и животът е игра на стереотипи. Очилата например правят героя многознайко. Оставете ги да се запотят – ето ви нелеп смотльо. Променете формата им – получавате манипулативен, секси играч. Когато героят е шишкав – е мил и смешен, но също лаком, или мързелив.
Стереотипите не бива да се смесват, за да работят. Но понякога се случва… Прочети повече
Следя кариерата на Ейми Шумър от около 3 години. Не като актриса, а като стендъп комик. Наблюдателна, цинична, самоиронична. А също може и да пише. Скечовете й за Inside Amy Schumer 2013- се получават… почти винаги.
Добра е. Не е в личния ми топ 100, но е добра.
Зак Галифианакис е още по-добър. Ако гледате някой от сетовете му, ще се възхитите на умните игри на думи, бързата му реакция и отлична импровизация. А също свири на пияно, а също свири и на пиано. Серията му интервюта Between Two Ferns 2008- е култова.
Бил Бър е отличен. Земен, честен, пиперлив. Стендъп табаско сос.
Какво става винаги, когато смешните по единично хора трябва да са смешни в американска комедия – цели 2 часа? Хуморът става и… си тръгва. Защото зад камерата е Адам Сандлър, Тод Филипс, Евън Голдбърг или Джъд Апатоу.
В Trainwreck 2015 (Тотал щета) (?!!) Ейми е в ролята на Ейми, която е нейното сценично-Аз – руса, закръглена, но даваща си сметка за това, леко повърхностна алкохоличка със златно сърце, голяма уста и неукротимо либидо. Прочети повече
В две закъснели ревюта и едно не чак толкова. Прочети повече