Етикет: символизъм

Амбициозен, подценен и злощастен The Empty Man 2020 (Кухият човек) е един от най-силните хоръри в последно време. 

Прочети повече

Понякога мисълта е по-близко до истината, до реалността. Можете да кажете всичко, можете да направите какво ли не, но не можете да фалшифицирате мисъл.

Прочети повече

Историята започва в ресторант, който може да е и закусвалня. От местата, които хората посещават в края на месеца, когато парите привършват. Черна жена и черен мъж седят в едно от сепаретата.

Прочети повече

Eraserhead 1977 (Гумена глава) е сюрреалистичен филм на ужасите, написан и режисиран от Дейвид Линч. Това е опит за разчитането му.

Прочети повече

The Lighthouse 2019 (Фарът), вторият филм на Робърт Егърс е красив и свръхестествен. А също – отлично изигран. Да осветим фантастичната му природа и разчетем символите в нея.

Прочети повече

Ето такива филми харесвам. Психологически трилър с елементи на филм ноар, който предизвиква разговори, препирни и съждения.

Mulholland Dr. 2001 (Мълхоланд Драйв) е филм на Дейвид Линч. Прочети повече

Tystnaden / The Silence 1963 (Мълчанието) е третият филм от Трилогия на вярата на Ингмар Бергман. Другите два са Through a Glass Darkly 1961 (Като в огледало) и Winter Light 1962 (Зимна светлина).

Бергман казва, че трите филма не са мислени като една цялост, а са свързани от обща тема – загубата на вяра. Те се отличават с камерен актьорски състав и диалог; действие, което се развива в ден-два; красива, грабваща окото работа на оператора и кинематограф Свен Нюквист; интелектуална дълбочина, която изисква отлична игра от актьорите и замисляне от страна на зрителите.

The Silence 1963 е любимият ми от трите. Той разказва за двете сестри – Естер (Ингрид Тюлин) и Ана (Гюнел Линдблум), и Йохан (Юрген Линдстрьом), 10-годишният син на Ана.

Грабват ме символите и психологията на характерите. Удря ме мълчанието. Човешкото, но също божественото. Бог присъства, чрез своето отсъствие.

Tова е личната ми интерпретация. Прочети повече

Адам Бел е невротичен, опърпан преподавател по история, който води живот в константно déjà vu. Изнася една и съща лекция, в една и съща зала, пред една и съща дъска. Прибира се по един и същ път, на едно и също място, където в едно и също легло прави един и същ секс, с една и съща жена…

Всичко се повтаря. За разнообразие, той си наема третокласен филм, направен в родния му град. Докато гледа, забелязва нещо. Един от статистите във филма – пиколо в хотел, прилича на него. Не просто прилича, той е негов двойник. Адам решава да открие кой е този човек и каква е неговата история. Прочети повече

Оскар, само че Уайлд, беше написал някъде, че добрите идеи са опасни. Те разделят хората. Един от „най-опасните” филми тази година е Only God Forgives 2013 (Само Бог прощава) на Никълъс Уайндинг Рефн. Тръгва по кината в България точно, когато излезе на DVD в САЩ.

Критиката го мрази, повечето зрители също, но на мен ми харесва. Мисля, че е един от най-силните филми тази година. Ето защо: Прочети повече