Skip to main content

Етикет: символ

Мълчанието на Бергман

Lubomir 7 коментара

The Silence 1963

Tystnaden / The Silence 1963 (Мълчанието) е третият филм от Трилогия на вярата на Ингмар Бергман. Другите два са Through a Glass Darkly 1961 (Като в огледало) и Winter Light 1962 (Зимна светлина).

Бергман казва, че трите филма не са мислени като една цялост, а са свързани от обща тема – загубата на вяра. Те се отличават с камерен актьорски състав и диалог; действие, което се развива в ден-два; красива, грабваща окото работа на оператора и кинематограф Свен Нюквист; интелектуална дълбочина, която изисква отлична игра от актьорите и замисляне от страна на зрителите.

The Silence 1963 е любимият ми от трите. Той разказва за двете сестри – Естер (Ингрид Тюлин) и Ана (Гюнел Линдблум), и Йохан (Юрген Линдстрьом), 10-годишният син на Ана.

Грабват ме символите и психологията на характерите. Удря ме мълчанието. Човешкото, но също божественото. Бог присъства, чрез своето отсъствие.

Tова е личната ми интерпретация. Прочети повече

Това homage ли е или просто ми напомняте за някого?

Lubomir 5 коментара

La French 2014

Homage е церемоняло потвърждаване във вярност от васал към владеещия го феодал. Коренът на думата е френското homme – мъж, когато правиш homage – декларираш „аз съм твой мъж, а ти си мой господар”. След Средновековието немските учени ще започнат да правят Festschrift – homage сборник, който почита любимия учител, професор, ментор повлиял собствения им труд.

Днес думата е популярна сред хората от изкуството и шоубизнеса в Щатите и е чест мотив и оправдание, защо се досещате за сцени от едни филми, докато гледате други. Останалите причини са подсъзнателно плагиатство или безсрамна кражба от режисьора.

Ето няколко примера. Прочети повече

Да разлаем кучетата, да вдигнем гълъбите и да отидем на баня

Lubomir 3 коментара

White God 2014

Искате да предупредите, дa изненадате, да обясните бързо, да запалите конспиративна теория – използвайте символ. Киното краде от всички изкуства. Дрехи, прически, жестове, език на тялото, обекти, осветление и цветове, гледни точки, движение на камерата, звуци, музика, монтаж. Възможностите за сигнализация на смисъл са много.

Ето микроскопична част от тях.

Прочети повече

Enemy – Всичко се повтаря. Всичко се повтаря…

Lubomir 5 коментара

Enemy 2013

Адам Бел е невротичен, опърпан преподавател по история, който води живот в константно déjà vu. Изнася една и съща лекция, в една и съща зала, пред една и съща дъска. Прибира се по един и същ път, на едно и също място, където в едно и също легло прави един и същ секс, с една и съща жена…

Всичко се повтаря. За разнообразие, той си наема третокласен филм, направен в родния му град. Докато гледа, забелязва нещо. Един от статистите във филма – пиколо в хотел, прилича на него. Не просто прилича, той е негов двойник. Адам решава да открие кой е този човек и каква е неговата история. Прочети повече

Герой на своето време

Lubomir 2 коментара

„Това е правено”, а „Онова е крадено” – в моята професия всеки ден чувам тези реплики. Често пъти, защото ги използвам аз. Думи, които прерастват в мимолетна шега, справедливо разследване или долнокачествена дребнавост.

Литературата, изкуството и идеите изобщо са деривативни, производни на различни източници – познати, непознати, очевидни, подсъзнателни. Шекспир не е написал нищо оригинално. Гьоте, Хайне и Шилер рециклират Хердер, той пък рециклира Спиноза, Лайбниц и южнославянския фолк.

Да направим аутопсия на един филмов постер, като вземем само два от неговите елементи. Постерът е “счупен”, напукан е като стъкло, а пукнатините образуват паяжина. (click to zoom)

 

 

Има малка мъжка фигура – в гръб и с куфар в ръка.

 

 

Хората използват тропи – езикови и визуални единици, които носят някакъв символ, реализират преносен смисъл. В света на киното и комиксите студията се крадат светкавично. Пълно е с резонанси. Понякога дори няма време да променят откраднатото, за да създава поне илюзията за оригинално.

Вижте.  Прочети повече

Бог прощава, критиците – не

Lubomir 4 коментара

Only God Forgives 2013

Оскар, само че Уайлд, беше написал някъде, че добрите идеи са опасни. Те разделят хората. Един от „най-опасните” филми тази година е Only God Forgives 2013 (Само Бог прощава) на Никълъс Уайндинг Рефн. Тръгва по кината в България точно, когато излезе на DVD в САЩ.

Критиката го мрази, повечето зрители също, но на мен ми харесва. Мисля, че е един от най-силните филми тази година. Ето защо: Прочети повече

Кой има най-хубавото знаме?

Lubomir 5 коментара

 

Patton 1970

Ако сте гледали Олимпиада, сигурно сте забелязали, че имаше много знамена – парчета плат, чиято цел е да маркират границите, да се веят по мачтите, да предвождат армиите, да бъдат рисувани, печатани, гравирани, татуирани, възхвалени, възпени и вдигнати в небесата.

Та, като гледах Олимпиада се чудех – Кой има най-хубавия байрак?

Прочети повече

Audition – изследване на насилието 2

Lubomir 4 коментара

Audition 1999
Audition 1999

Това е втора част на поста за Audition 1999 (Прослушване), чиято цел е да внесе малко светлина в тунела на страха, ужаса и тоталната обърквация за тези от вас, които вече са гледали филма. Ако не сте, какво от това? Продължете да четете…

Прочети повече