Skip to main content

ДА СИ „НИКОЙ“

„Никой“
„Никой“

През седмицата беше оповестено, че новият филм „Никой“ на режисьора Андрей Андонов няма да бъде допуснат в конкурсната програма на фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ заради „претенциозния и маниерен стил на реализация,… не достатъчно професионално защитен, както в повествованието, така и в изобразителен план“ и затова, че е „подходящ за по-специфична аудитория“.

Впоследствие филмът беше поканен в паралелната „информационна програма“ на фестивала, но отказа участие. Това ме провокира да напиша този текст. Прочети повече

Един човек гледал кино. Исландско кино

Rams 2015

Исландия е от страните, които бихте желали да посетите, но не бихте понесли да живеете. Всичко добро, което можете да споменете е свързано с географията й – климат, релеф, биоразнообразие. Бьорк? Дори и за нея ви трябва търпение.

Оливър Мария Шмит описва страната така: Исландия е голяма колкото Източна Германия и точно толкова мъртва. Ако германец намира някого за отегчителен, депресивен и „нихилистично празен“, то как бихте го възприели вие – като нормални хора?!

До миналата година мислех, че исландците нямат кино – както нямат и армия. Грешал съм. Ето какво ни предлага тази комуна от изродени рибари. Прочети повече

Мълчанието на Бергман

The Silence 1963

Tystnaden / The Silence 1963 (Мълчанието) е третият филм от Трилогия на вярата на Ингмар Бергман. Другите два са Through a Glass Darkly 1961 (Като в огледало) и Winter Light 1962 (Зимна светлина).

Бергман казва, че трите филма не са мислени като една цялост, а са свързани от обща тема – загубата на вяра. Те се отличават с камерен актьорски състав и диалог; действие, което се развива в ден-два; красива, грабваща окото работа на оператора и кинематограф Свен Нюквист; интелектуална дълбочина, която изисква отлична игра от актьорите и замисляне от страна на зрителите.

The Silence 1963 е любимият ми от трите. Той разказва за двете сестри – Естер (Ингрид Тюлин) и Ана (Гюнел Линдблум), и Йохан (Юрген Линдстрьом), 10-годишният син на Ана.

Грабват ме символите и психологията на характерите. Удря ме мълчанието. Човешкото, но също божественото. Бог присъства, чрез своето отсъствие.

Tова е личната ми интерпретация. Прочети повече

Appelsinpiken

Appelsinpiken 2009

Когато напишеш “orange” в Google, излизат около 2 050 000 000 резултата за 20 секунди. Броят не е толкова впечатляващ, колкото фактът, че почти всички създават слюноотделяне за нещо приятно. Портокалов сок, портокалов дресинг, портокалов мармалад, портокалов пудинг, диета с портокалов сок, шоколадова торта с портокал, летен портокалов крем, портокалови бисквитки с парченца шоколад, ликьор от портокал, сладко от портокалови кори, мъфини с портокал и канела, етерични масла с портокал и лайка…

Такова усещане създава и филмът Orange Girl/Appelsinpiken 2009 (Портокалово момиче), който е част от фестивала за скандинавско и прибалтийски кино „Северно сияние“ (26 септември – 6 октомври, София). Прочети повече