„Предпочитам да си загубя скъпа обица, пред това да ме видят без грим“
Лана Търнър
Прочети повечеСпециалните ефекти се раждат почти едновременно със самото кино. Те правят трудното за заснемане лесно, a невъзможното – възможно. Доскоро невъзможно бе да видиш българско име в големите филми. Това се промени: George Borshukov, Vladimir Todorov, Lubomir Christov са все по-чести имена във финалните надписи.
Днес ви представяме Hristo Velev, мой приятел от детството и CGI експерт. Специалността му е „анимация на динамика”, което включва всичко от експлозии и прахоляци, през морски вълни, до разрушения на сгради, коли и самолети. Прочети повече
Тя заема централно място в живота ми. Храната, носи ми благост, доволство и готовност за опрощение. Днес Ви представям няколко образцови момента с храна, но от света на киното.
И понеже темата е обширна – трябваше да има граници. Затова без документални филми и без анимации. Съжалявам, плъх. Както казва Джулия Чайлд: Bon appetit! Прочети повече
Аз не съм Кевин Смит и никога няма да бъда. Аз не съм Тарантино и никога няма да бъда. Аз съм просто човек. За разлика от тези и други суперфенове на Супермен не знам какво прави героят в книжка №36 на страница 12. И няма да изпадна в гневен пристъп, ако режисьорът не се е съобразил с това.
Ей, нърдове, филмите така или иначе не се правят за вас. Прочети повече
3D-то трябваше да направи филмите красиви и интересни, но най-често ги прави по-гадни и шумни, отколкото биха били без него. Първият триизмерен филм е от 1915, а златната ера на 3D киното е преди 60 години. Днес 3D може да е извинение за по-високи цени на билетите, но не и за липсата на качествен сценарий.
Както казва Марк Порций Катон: „3D-то требва да умре“.
Този филм е толкова предрусал със синтетичен тестостерон, че няма време за начални надписи! Прочети повече
Идеята за играчки, които оживяват е правена. Има я в приказки, книги и филми. Идеята за плюшено мече, което пуши, пие, псува и налита на бой не е. Прочети повече
Пиша това ревю в хола. Испания вече води с 2:0 на Италия. Върху масата срещу мен е отворена автобиографията на Ханс Рудолф Гигер. Сред черно-белите гинекологични кошмари и патоанатомична еротика има малка цветна снимка. Гледам я на страница 57, долу – вдясно. Снимката е на младия Ридли Скот и младия Гигер. Ридли е в бяла риза и пуловерче без ръкави, чертае с линия. Гигер е в любимото си черно, сочи нещо с кутрето си по начертаното. На страница 59 той пише:
“Разбирам защо режисьор като Ридли Скот не изпуска нито за миг от контрол започнатия филм. А също и защо след излизането на филма на екран обикаля като луд салоните, за да следи качеството. Убедих се и колко е важно такъв филм да има деен режисьор, който да е в състояние да ръководи всеки отделен детайл. Единствено този начин на работа може да гарантира успех и качество.”
Това са 4 от 8-те изречения, които бащата на Пришълецът отделя за филма, който му носи Оскар за визуални ефекти и световна слава. Преди часове гледах Prometheus 2012 (Прометей), последният проект на Ридли Скот, сигурно ви е писнало от мнения, затова ето ви 5 килишета. Прочети повече
Може би, защото съм интроверт, но винаги съм мислел, че най-продуктивното време за творческата личност е, когато е сама. Нютон тихо седи в ябълковата си градина, Галилео тихо изследва звездите от любимата си кула, Айнщайн тихо съзерцава чаша току що разбъркан чай.
Офисът, в който работя е на високо, има ябълки, има и чай, но това не ми помага, защото е шумно – или защото съм глупав, но настоявам, че e шумно. Прочети повече