Skip to main content

Огън, следвай ме – интервю с дизайнер на деструкция

Христо Велев "Mugshot"

Специалните ефекти се раждат почти едновременно със самото кино. Те правят трудното за заснемане лесно, a невъзможното – възможно.  Доскоро невъзможно бе да видиш българско име в големите филми. Това се промени: George Borshukov, Vladimir Todorov, Lubomir Christov са все по-чести имена във финалните надписи.

Днес ви представяме Hristo Velev, мой приятел от детството и CGI експерт. Специалността му е „анимация на динамика”, което включва всичко от експлозии и прахоляци, през морски вълни, до разрушения на сгради, коли и самолети. Прочети повече

26 велики момента с храна

 

Hannibal 2013-

 

Тя заема централно място в живота ми. Храната, носи ми благост, доволство и готовност за опрощение. Днес Ви представям няколко образцови момента с храна, но от света на киното.

И понеже темата е обширна – трябваше да има граници. Затова без документални филми и без анимации. Съжалявам, плъх. Както казва Джулия Чайлд: Bon appetit! Прочети повече

Супер ли е Супермен?

 

Аз не съм Кевин Смит и никога няма да бъда. Аз не съм Тарантино и никога няма да бъда. Аз съм просто човек. За разлика от тези и други суперфенове на Супермен не знам какво прави героят в книжка №36 на страница 12. И няма да изпадна в гневен пристъп, ако режисьорът не се е съобразил с това.

Ей, нърдове, филмите така или иначе не се правят за вас. Прочети повече

6 дразнителя в модерното кино

Office Space 1999
Office Space 1999

3D-то

3D-то трябваше да направи филмите красиви и интересни, но най-често ги прави по-гадни и шумни, отколкото биха били без него. Първият триизмерен филм е от 1915, а златната ера на 3D киното е преди 60 години. Днес 3D може да е извинение за по-високи цени на билетите, но не и за липсата на качествен сценарий.

Както казва Марк Порций Катон: „3D-то требва да умре“.

Прочети повече

Prometheus – титанът, който разбива клишета

Йероглифи 1978, Х.Р. Гигер, акрил върху хартия

Пиша това ревю в хола. Испания вече води с 2:0 на Италия. Върху масата срещу мен е отворена автобиографията на Ханс Рудолф Гигер. Сред черно-белите гинекологични кошмари и патоанатомична еротика има малка цветна снимка. Гледам я на страница 57, долу – вдясно. Снимката е на младия Ридли Скот и младия Гигер. Ридли е в бяла риза и пуловерче без ръкави, чертае с линия. Гигер е в любимото си черно, сочи нещо с кутрето си по начертаното. На страница 59 той пише:

“Разбирам защо режисьор като Ридли Скот не изпуска нито за миг от контрол започнатия филм. А също и защо след излизането на филма на екран обикаля като луд салоните, за да следи качеството. Убедих се и колко е важно такъв филм да има деен режисьор, който да е в състояние да ръководи всеки отделен детайл. Единствено този начин на работа може да гарантира успех и качество.”

Това са 4 от 8-те изречения, които бащата на Пришълецът отделя за филма, който му носи Оскар за визуални ефекти и световна слава. Преди часове гледах Prometheus 2012 (Прометей), последният проект на Ридли Скот, сигурно ви е писнало от мнения, затова ето ви 5 килишета. Прочети повече

Шум в 3D

The Artist 2011

Може би, защото съм интроверт, но винаги съм мислел, че най-продуктивното време за творческата личност е, когато е сама. Нютон тихо седи в ябълковата си градина, Галилео тихо изследва звездите от любимата си кула, Айнщайн тихо съзерцава чаша току що разбъркан чай.

Офисът, в който работя е на високо, има ябълки, има и чай, но това не ми помага, защото е шумно – или защото съм глупав, но настоявам, че e шумно. Прочети повече