Етикет: Стенли Кубрик

Увод, интродукция, увертюра… въведение, още известно и като “кука” – силата да хванеш аудиторията в първите 30 секунди. Използват го добрите разказвачи, писателите, композиторите и ораторите също.

Използват го и филмите.

Много се е променило от времето, когато пред камерата са държали картончета със заглавието на филма. С появата на звука, а после и цветовете интрото става все по-важно и интересно.

Около ’40-те повечето хитови филми започват с музикален прелюд и статични надписи на фона на небе с облаци. Около ’50-те модерни са фонтаните от цветове. А след тях е златното десетлиети на Сол Бас – дизайнерът, чиито плакати и лога са част от учебниците по графичен дизайн. Уводните му надписи за филми на Премингер, Хичкок, Кубрик и Скорсезе са жив пример, че дори нещо толкова банално може да се превърне в изкуство. Прочети повече

Те са най-голямото богатство. Пролетта на живота, цветята на земята, слънчевите лъчи, бъдещето. Децата са глътката свеж въздух във филмите. Инфузията окситоцин, която рекламите предизвикват, за да ви продават… всичко. И ако някой каже, че не ги харесва – ще бъде пребит с погледи, смазан с мълчание, погребан под всеобщото отрицание.

Но истината е, че децата са портативни черни дупки за внимание, любов и въглехидрати. Плачат твърде често, акат навсякъде – дори в движение. Повечето време са скучни, а в останалото шумни. Не работят, не изкарват пари, не водят смислени разговори, пъхат си неща в носа и винаги получават най-хубавата част от десерта.

Те са малки дяволи, пакостливи демони, емоционални диктатори, лакоми егоистчета, свадливи психопатчета – особено момиченцата. Те откровено ни плашат. Ето доказателствата: Прочети повече

Забравете сюжета, забравете героите, забравете действието и диалога също. Повечето (но не всички) от тези филми са ощетени в тези категории. Днес търсим само красивото. Но какво е то? Прочети повече

Навън е прекрасен монохромен ден. Снегът е затрупал цветните боклуци, черни точици пъплят в преспите, устремени към мимолетните си цели. А ние решаваме първият ни пост за 2011 да е „класически”. Прочети повече