
Два филма влизат в битка за нашата оценка и развлечение.
Прочети повечеКак си говорят хората?
Говорят си ужасно. Говорят си с клишета. Надвикват се. Прекъсват се. Смущават се. Заекват. Запъват. Ъ-кат и пелтечат. Дърдорят. Дрънкат. Празнословят. Премълчават. Скачат от тема в тема. Говорят безцелно, безсмислено и безинтересно. Но такъв е и животът.
Затова добрата литература и доброто кино не се опитват да фотокопират живота, а създават привидна, но подобрена имитация. Прочети повече
Спомням си приливът на щастие и тестостерон, когато за първи път спечелих игра на покер. Скоро след това разбрах, че освен късмет покерът изисква и умения. Прочети повече
„Близнаци“ са филми, които имат сходен сюжет и са пуснати по едно и също време от две различни студия.
Причините за съществуването им са: индустриален шпионаж, изтичане на информация, единомислие, актуалност на темата, фактът, че сценариите често минават през няколко компании, преди да бъдат реализирани.
Един от първите примери за близнаци е… Прочети повече

Навсякъде около нас е пълно с истории. Единственият начин да избягаме от тях е да заспим. Но дори и тогава – сънуваме, а сънят също е история.
Целият ни живот е серия от разкази. А това са хората, които разказват най-добре. Прочети повече
Последното ни ревю бе за Toni Erdmann 2016 (Тони Ердман). Филм, който нарекох „български“, заради слабостите, които има. Читател (справедливо) се възмути от това, че асоциирам всеки слаб филм с български филм. Конюнкцията „лош и български“ е невярна, дори в контекста на шегата – „филмът хубав ли е или български“.
„Български филми“ не се правят само в България. Нелепият диалог, аматьорската игра, безсмислените сцени и неумението да се разказва не са запазена марка за родината. Това е истината.
В ревюто на Toni Erdmann 2016 написах също, че направилите филма трябва да четат повече Дейвид Мамет. През уикенда потърсих, намерих и преведох едно негово писмо до сценаристите на сериала The Unit 2006-2009 (Специален отряд). Смятам, че е полезно за всички, които пишат сценарии, разказват истории и правят филми. Прочети повече
Живеем в интерсно време за киното. Роботи – камери, дронове – камери и още по-малки камери, 3D принтери, 4К монитори, милиони нови, жадни за филми екрани. Филтри, сензори, софтуерни програми, чипове, платки и лазери. Трудно е да заснемете грозен филм с такава техника.
Миналата година донесе абсолютен боксофис рекорд в САЩ – 11,4 МИЛИАРДА долара, а глобалният оборот е 27 милиарда долара. Бизнесът цъфти, но повиши ли се качеството?
Според личните ми впечтление – не. Нямаше нито един шедьовър, нито една десетка, нито един филм, който да остане завинаги с вас. Критиците са на същото мнение, 2016 е най-слабо оценената от тях – поне за последните 15 години. Това няма да ни спре. Ето нашата селекция на най-доброто, което гледахме. Прочети повече

Сещате ли се за Майкъл Кийтън? Не, не този с очилата е Майкъл Кейн. Майкъл Кийтън беше кинозвезда в началото на ’90-те. Играеше Батман във версията на Тим Бъртан. Спомняте ли си? Беше голямата работа, но после залезе. Сега се връща, за да направи ролята на живота си. Прочети повече

Живеем във време, което е твърде шумно, твърде бързо и твърде свързано, за да бъде време на творци. Живеем във време на фокус групи, краудсорсинг, социални мрежи и екипен дух. Живеем във време, в което хората си лягат твърде късно, стават твърде рано и нямат време, за да фантазират.
В това време децата не са деца. Възрастните не са възрастни. Играта не е игра. Четенето е твърде малко, а приятелите твърде много, за да са приятели. Прекъсванията са твърде чести, фокусът е на без фокус, а вниманието е краткосрочно.
Това убива творчеството. Не. Това уби творчеството. Прочети повече