Вчера – 1-ви декември, Уди Алън имаше рожден ден, навърши 78. Отпразнувахме го с последния му филм – Blue Jasmine 2013 (Син жасмин) и той ни изненада.
Това не е филм на Уди Алън. Защото… Прочети повече
Етикет: сценарий
Националният герой
Да гледаш българско кино е мазохизъм. Да мразителстваш по негов адрес е унизително за пишещия и обидно за четящия. Това не е моята цел.
Преди месец се замислих – доколко българското кино през последните 30-40 години е участвало в оформянето на това, което наричаме модерни българи. Ленин казва, че „…от всички изкуства за нас най-важни са киното и цирка“. Може би е имал предвид, че коронният номер и в двете трябва да е дресурата.
Чудя се, дали абнормалните нива на песимизъм, завист и конформизъм, с които изпъкваме пред повечето страни в света, могат да се свържат и с киното. А също липсата на лидери, отсъствието на смелост, решителност, принципност. Да добавим вътрешната неприязън към творчеството и овчарското чувство за хумор.
Who the f**k is Alice?
Мартин Скорсезе, дори само името създава очакване за нещо голямо. Филмите на Мартин Скорсезе са за града, за улиците, за “Малката Италия”, за насилието, за секса, за мафията. Главните герои на Мартин Скорсезе са бакшиши, боксьори, блусари, играчи, гангстери, ченгета – мъже. Не и този филм, той за “втората грешка на Господ”, той е за жена.
Prometheus – титанът, който разбива клишета
Пиша това ревю в хола. Испания вече води с 2:0 на Италия. Върху масата срещу мен е отворена автобиографията на Ханс Рудолф Гигер. Сред черно-белите гинекологични кошмари и патоанатомична еротика има малка цветна снимка. Гледам я на страница 57, долу – вдясно. Снимката е на младия Ридли Скот и младия Гигер. Ридли е в бяла риза и пуловерче без ръкави, чертае с линия. Гигер е в любимото си черно, сочи нещо с кутрето си по начертаното. На страница 59 той пише:
“Разбирам защо режисьор като Ридли Скот не изпуска нито за миг от контрол започнатия филм. А също и защо след излизането на филма на екран обикаля като луд салоните, за да следи качеството. Убедих се и колко е важно такъв филм да има деен режисьор, който да е в състояние да ръководи всеки отделен детайл. Единствено този начин на работа може да гарантира успех и качество.”
Това са 4 от 8-те изречения, които бащата на Пришълецът отделя за филма, който му носи Оскар за визуални ефекти и световна слава. Преди часове гледах Prometheus 2012 (Прометей), последният проект на Ридли Скот, сигурно ви е писнало от мнения, затова ето ви 5 килишета. Прочети повече
Фалшив смях
Имаме 196 поста в Prozekcia – това е първият поръчков. Дарина, наш редовен читател и талантлив списател, който не можем да убедим да списва и за нас (което може би само потвърждава таланта й), ми e предложила: „Напиши, моля те, материал за монтирания смях в смешните сериали. И защо вече никой не го смята за лудост. И какво ще стане, ако се монтира на сериал като Breaking Bad.”
„Страхотна идея” – съм отвърнал аз –„Чел съм разказ по темата. Мисля, че беше на Харлан Елисън” – съм добавил.
Проверих. Харлан Елисън има разказ, чието заглавие е Laugh Track, част от сборника Angry Candy. Историята е за сценарист на ситкоми, който като дете чува смеха на любимата си леля, докато гледа ситкома Leave It to Beaver 1957. Смехът е невероятен, „никое живо същество не е издавало по-весел и щастлив звук в историята на планетата” – затова той е уловен на запис и използван в първите ситкоми. Прочети повече
FUCK! Диктатурата на лелките
Take away the right to say „fuck“ and you take away the right to say „fuck the government“.
Лени Брус
Миналата година изобилстваше с хубави документални филми: Lemonade 2009, Inside Job 2010, Waiting for Superman 2010, Restepo 2010, Public Speaking 2010.
Вчера гледах още един. Той разказва за MPAA, рейтинговата система за филми, сериали, музика, игри в САЩ. Тя е доброволна и никой не е задължен да я следва. Но без рейтинг или с лош рейтинг (NC-17) вашият филм е обречен на две-три прожекции в някое арт кино. А по-лошото е, че дори да излезе на DVD няма да можете да го рекламирате и ще бъде много трудно да го продавате, защото големите разпространители ще ви откажат.
This Film Is Not Yet Rated 2006 е филм на Кърби Дик, той дава информативен, провокиращ и с чувство за хумор поглед върху корупцията и цензурата на словото и творческата изява в Америка. Прочети повече
Краят на историята е начало
Този текст идва с предупреждение.
Внимание! Ако прочетете следващите редове, може да научите нещо, а това ще промени гледната ви точка.
Всички истории по света съдържат елементи от универсални митове, приказки и сънища. Автори като Цветан Тодоров, Джоузеф Кембъл, Кристофър Воглър, Майкъл Ходж и някои други смятат, че всички добри истории споделят общ скелет. Героят преминава през еднакви стъпки, сцени, фази – независимо дали разказът се предава устно, писмено, чрез театрално представление или филм. Броят на тези фази е различен в зависимост от автора, който ги анализира – 17, 12, 6… Прочети повече
Режисьорски понеделник – великите говорят
Решихме вместо понеделнишки пост да посветим деня на трима велики.
Алфред Хичкок е създател на много от похватите в киното. Вижте какво според него е по-важно – съдържанието или техниката с която го предавате?
В „On Writing“ Стивън Кинг пише, че (цитирам по памет): Сюжетът е маловажен. Ако имате колоритни герои с добър диалог, това е достатъчно. Историята ще си върви сама. Книгата няма нужда от предварително обмислен сюжет така, както в живота няма такъв.
Вижте какво казва Мартин Скорсезе.
И накрая в памет на Сидни Лъмет, който ни напусна в събота.
Киното в модата
Това е постът на Ани. Тя го измисли, тя го предложи, тя събра материалите, но аз го пиша, защото тя е дизайнер. Постът на Ани започва така:
Юбер дьо Живанши и работата му с Одри Хепбърн изцяло промени отношенията между кино и мода. Музата на Ив Сен Лоран е Катрин Деньов. А благодарение на Харди Еймс в киното навлезе вълната на „space age“-а. Замислете се, какво би бил The Untouchables 1987 без костюмите на Армани, Annie Hall 1977 без панталоните и вратовръзката на Даян Кийтън или The Wild One 1954 без коженото яке на Марлон Брандо.
Днес киното връща жеста. Ще ви покажем няколко модни реклами, които са малки произведения на изкуството. Красиви филми в минута-две. Прочети повече