Как си говорят хората?
Говорят си ужасно. Говорят си с клишета. Надвикват се. Прекъсват се. Смущават се. Заекват. Запъват. Ъ-кат и пелтечат. Дърдорят. Дрънкат. Празнословят. Премълчават. Скачат от тема в тема. Говорят безцелно, безсмислено и безинтересно. Но такъв е и животът.
Затова добрата литература и доброто кино не се опитват да фотокопират живота, а създават привидна, но подобрена имитация. Прочети повече
Спомням си приливът на щастие и тестостерон, когато за първи път спечелих игра на покер. Скоро след това разбрах, че освен късмет покерът изисква и умения. Прочети повече
– Кой ден сме? – попита Пух.
– Сега е днес. – отговори Прасчо.
– Любимият ми ден. – каза Пух.
Философията е израз на любопитството ни към света. Търсене на смисъл, чрез силата на ума. В началото сме жадували житейска мъдрост, но с времето мисленето ни става толкова заплетено, че днес не разбираме това, което ни казват модерните философи.
На изток не търсят сложен смисъл, а покой. Талантът да мислиш за нищо. Прочети повече
Навсякъде около нас е пълно с истории. Единственият начин да избягаме от тях е да заспим. Но дори и тогава – сънуваме, а сънят също е история.
Целият ни живот е серия от разкази. А това са хората, които разказват най-добре. Прочети повече
Последното ни ревю бе за Toni Erdmann 2016 (Тони Ердман). Филм, който нарекох „български“, заради слабостите, които има. Читател (справедливо) се възмути от това, че асоциирам всеки слаб филм с български филм. Конюнкцията „лош и български“ е невярна, дори в контекста на шегата – „филмът хубав ли е или български“.
„Български филми“ не се правят само в България. Нелепият диалог, аматьорската игра, безсмислените сцени и неумението да се разказва не са запазена марка за родината. Това е истината.
В ревюто на Toni Erdmann 2016 написах също, че направилите филма трябва да четат повече Дейвид Мамет. През уикенда потърсих, намерих и преведох едно негово писмо до сценаристите на сериала The Unit 2006-2009 (Специален отряд). Смятам, че е полезно за всички, които пишат сценарии, разказват истории и правят филми. Прочети повече
Какво става с Кевин Смит? Бърза проверка показва, че има нов филм – Yoga Hosers 2016, в който една от главните роли е за дъщеря му Харли Куин. Освен че е пример за непотизъм, филмът е унищожен от критиците, които са имали шанс да го гледат в началото на годината.
Трейлърът ме убеди, че аз няма да го критикувам, защото няма да го гледам. Прочети повече
В събота Rozix се досети, че сме изпуснали премиерата на един филм, който си бяхме записали да гледаме задължително. Обади ми се, за да поправим тази несправедливост. И ето – със седмица закъснение, представяме The Nice Guys 2016 (Любезните пичове).
Объркваща кримка със 70-тарски костюми, коли, къщи, типове и типография, страхотен саундтрак, а за бонус – зараждащата се порно индустрия в Лос Анджелис. Прочети повече
Да гледаш българско кино е мазохизъм. Да мразителстваш по негов адрес е унизително за пишещия и обидно за четящия. Това не е моята цел.
Преди месец се замислих – доколко българското кино през последните 30-40 години е участвало в оформянето на това, което наричаме модерни българи. Ленин казва, че „…от всички изкуства за нас най-важни са киното и цирка“. Може би е имал предвид, че коронният номер и в двете трябва да е дресурата.
Чудя се, дали абнормалните нива на песимизъм, завист и конформизъм, с които изпъкваме пред повечето страни в света, могат да се свържат и с киното. А също липсата на лидери, отсъствието на смелост, решителност, принципност. Да добавим вътрешната неприязън към творчеството и овчарското чувство за хумор.