
Джоел Потрикус е американски режисьор, сценарист и университетски преподавател, носител на няколко награди от кино фестивали. Стилът му може да бъде описван като пънк, рок, метъл и ъндърграунд.
Прочети повече
Джоел Потрикус е американски режисьор, сценарист и университетски преподавател, носител на няколко награди от кино фестивали. Стилът му може да бъде описван като пънк, рок, метъл и ъндърграунд.
Прочети повече
„Азотът в нашата ДНК, калцият в зъбите ни, желязото в кръвта ни, въглеродът в ябълковия пай са родени в сърцата на избухващи звезди. Ние сме направени от звезди.“*
Карл Сейгън, „Космос“
Прочети повече
Според алгоритъма трите високо ценени от мен филмови жанра са: филм ноар, исторически и уестърн. Трите най-ниско оценявани са: екшън, семейни филми и романтика. Комедията е малко след тях, зад гърба на хоръра.
Прочети повече
Харесвам дисонансите, нарушаването в общата представа, оспорването на специалистите, опровергаването на множеството.
Прочети повече
Понякога мисълта е по-близко до истината, до реалността. Можете да кажете всичко, можете да направите какво ли не, но не можете да фалшифицирате мисъл.
Прочети повече
Eraserhead 1977 (Гумена глава) е сюрреалистичен филм на ужасите, написан и режисиран от Дейвид Линч. Това е опит за разчитането му.
Прочети повечеСюрреализмът се появява във Франция в началото на ХХ век, когато Андре Бретон публикува първия му манифест.
Буквалният превод на „сюрреализъм“ означава „свръх реализъм“. Бретон взима думата от подзаглавието на пиесата „Гърдите на Тирезий“ от френския поет Гийом Аполинер. Прочети повече
Един руски филм привлече вниманието ми. Прочети повече

Under the Skin 2013 (Под кожата) е третият филм на Джонатан Глейзър – вторият беше преди 10 години. Прочети повече

Ето ни, изправени пред филм от мястото, коeто ни даде: кроасана, еклера, екзистенциализма, антибиотиците, малките политици, малката черна рокля и бикините под нея, парфюма, революцията, гилотината, сифилиса… и изкуството наречено кино.
А-а-а, френските филми. През първите три месеца на тази година френските филми направиха кинти, горе-долу колкото The Avengers 2012 (Отмъстителите) за първия ден от излъчването си.
Нищо. Французите ги обожават и са готови да плащат от джоба си, за да продължава да ги има – и слава Богу. Прочети повече