„Цената, която плащаме, за да сме себе си, си заслужава“
Тя е малка, но с голям живот. Толкова голям, че има четири официални биографии. Първите три са написани от самата нея. Аз прочетох четвъртата, която е от единственото й дете, дъщеря й – Кит Шапиро.
Мартин Макдона се завръща в киното, след петгодишна пауза. Той ни предлага един от най-смешните филми тази година и един от най-тъжните. Със сигурност – един от най-добрите.
„Когато става кралица на Шотландия, Мария Стюарт е на шест дни: още в самото начало се сбъдва законът на нейния живот – да получава в дар от съдбата всичко твърде рано и без радостта на очакването.“* Прочети повече
Първата разрешена женска стъпка на сцената във Великобритания е регистрирана през 1660. Тогава 30-годишната Маргарет Хюз изиграва Дездемона в „Отело“ на Уилям Шекспир. Прочети повече
Sfashion 2017 е филм за жена – изпълнителен директор на модна компания в ситуация на поетапен банкрут. Това не е първият съвместен проект на режисьора Мауро Джон Капече и актрисата Корина Коронео, като двамата са и сценаристи. Заедно с композитора Индия Чайковска и оператора Джулио Бастиони те продължават своето експериментално изследване за връзката между изкуството и капитализма. Прочети повече
Всичко е дизайн. Всичко! Възкликва Пол Ранд – в желанието си да подчертае важността на работата си. Неговите плакати и лога са дизайн, но също столът – на който седите, килимът – под краката ви, устройството – на което четете този текст. Всичко е дизайн. Прочети повече
Всеки театър е малка кутия на Пандора, пълна с фокуси и магии, сънища, и кошмари. Зад прашните завеси живеят спомени за любов и раздели, за смях, и омраза, за заговори, интриги, предателства, войни, и победи. Видения от хаос и лудост. Лудостта на всички, които правят театър.
The Dresser 2015 (Гардеробиерът) е за това и за още. Прочети повече
Имаме 196 поста в Prozekcia – това е първият поръчков. Дарина, наш редовен читател и талантлив списател, който не можем да убедим да списва и за нас (което може би само потвърждава таланта й), ми e предложила: „Напиши, моля те, материал за монтирания смях в смешните сериали. И защо вече никой не го смята за лудост. И какво ще стане, ако се монтира на сериал като Breaking Bad.”
„Страхотна идея” – съм отвърнал аз –„Чел съм разказ по темата. Мисля, че беше на Харлан Елисън” – съм добавил.
Проверих. Харлан Елисън има разказ, чието заглавие е Laugh Track, част от сборника Angry Candy. Историята е за сценарист на ситкоми, който като дете чува смеха на любимата си леля, докато гледа ситкома Leave It to Beaver 1957. Смехът е невероятен, „никое живо същество не е издавало по-весел и щастлив звук в историята на планетата” – затова той е уловен на запис и използван в първите ситкоми. Прочети повече