Преди две години написах пост, който стана популярен. Упътване, което помага да разпознаете хипстърските филми. Тогава имаше бум от такива. Сега също. Ще минем през тях, защото има какво да добавя. Прочети повече
Успяхме да си резервираме места за премиерата. Да, беше миналата седмица. Не мога да разкажа, защото както всеки филм на Уес Андерсън и този не подлежи на разказване.
Музикално бягство. Към лиричната филмова земя на Джим Джармуш до последния му режисиран остров – заселен с двойка вампири с разкъсана любов на разстояния. Някъде между пъстрия марокански Танжир и призрачната индустрия на Детройт.
От Бетовен и неговото усещане за музиката като „най-висше откровение и философия“, през екзистенциалните заключения на Ницше – „Без музика, животът би бил грешка”, та чак до Джим Джармуш, който не само не доказва обратното, а отново прави от своята голяма любов – главен герой. Only Lovers Left Alive 2013 е акустично доказателство, което трябва да се чуе, да се усети и да се гледа, докато се слуша. Прочети повече
Като дете мечтаех да съм Шерлок Холмс. Малко по-късно, когато започнах да чета американски кримки, мечтата ми се приземи до скромното: “най-добрият профайлър на ФБР”. Още от тогава изпитвам интерес към човешката психика.
Защо някои от приятелите ми винаги искаха да играят Люк, а други се сърдеха, ако не са Дарт Вейдър? Защо едни винаги избираха да са стражари, а други апаши? Защо винаги знаех къде се крият последните? Защо момиченцето от третия етаж си показваше задника? Защо момченцето от осмия етаж измъчваше животни? Защо някои от съучениците ми ме пребиваха? Защо други не?
“Защо?” e въпросът в We Need to Talk About Kevin 2011 (Трябва да поговорим за Кевин) – филмът, който трябва да гледате, ако обмисляте да имате деца. И, ако обмисляте да нямате – също. Прочети повече
Те са най-голямото богатство. Пролетта на живота, цветята на земята, слънчевите лъчи, бъдещето. Децата са глътката свеж въздух във филмите. Инфузията окситоцин, която рекламите предизвикват, за да ви продават… всичко. И ако някой каже, че не ги харесва – ще бъде пребит с погледи, смазан с мълчание, погребан под всеобщото отрицание.
Но истината е, че децата са портативни черни дупки за внимание, любов и въглехидрати. Плачат твърде често, акат навсякъде – дори в движение. Повечето време са скучни, а в останалото шумни. Не работят, не изкарват пари, не водят смислени разговори, пъхат си неща в носа и винаги получават най-хубавата част от десерта.
Те са малки дяволи, пакостливи демони, емоционални диктатори, лакоми егоистчета, свадливи психопатчета – особено момиченцата. Те откровено ни плашат. Ето доказателствата: Прочети повече
Чакам метрото на метростанция „Сердика“, зяпам и както си зяпам… Това до Ани Ленъкс не е ли Хю Лори? А – и Джон Малкович?
Така с помощта на Софийския метрополитен измислих темата за днес. Докато стигна метростанция „Жолио Кюри“ се бях досетил десетина видеоклипа с кино звезди в тях. През деня десетината стана дузина, а дузината три. Щях да получа неврастеничен шок, но се обадих на Теменуга. Та, цялата класация е избрана от DJ Нуш. А в края има бонус за дамите. Прочети повече