Защо ги сравнявам ли? Просто, защото ги гледах един след друг. Започнах с най-скъпата независима продукция, правена някога, и оставих пропуснатия от мен филм за Труман Капоти за „ако не ми се доспи“. Екс Братя Уашовски срещу Дъглас Макграт? Отборът на Том Ханкс, Холи Бери, Хю Грант, Хуго Уивинг и Джим Броудбент срещу Тоби Джоунс, подкрепен от Данаил Крейг, Сигърни Уивър, Сандра Бълок, Изабела Роселини и Гуинет Полтроу. Напъни за грандиозност срещу умело разказан сюжет? Прочети повече
Искам. Искам да си купя готини дрехи. Искам, но не мога. Мога, но ако отрежа някое перо от бюджета. Изчислих, че трябва да се откажа само от парите за театър, опера, балет, такси, телефон, електричество, храна и може би вода. Очевидно е, че е невъзможно, бих умрял без балет.
Затова пиша тези редове обут в джинси от аутлет, протрит пуловер и риза предрусала с прах за пране. Лъжа. Гол съм. Гол съм и мисля, че дрехите правят човека. Голите имат малко или никакво влияние в обществото. Скъпо излиза да си човек, а повечето мъже се провалят – дори, ако имат пари. Няма кой да ги научи, затова гледат филми.
Saturday Night Fever 1977 (Треска в събота вечер) им даде диско ризите от изкуствена коприна, Back to the Future 1985 (Завръщане в бъдещето) – абсурдните кецове, а La Dolce Vita 1960 (Сладък живот) им разреши да носят черна риза с бял ленен костюм. Но целта ми не е да се присмивам. Нека видим как няколко модни марки очовечават мъжа чрез силата на киното. Прочети повече
Краят – твърде къс, твърде дълъг, твърде щастлив, твърде нещастен, твърде отворен, твърде затворен, твърде предсказуем, твърде невероятен, твърде буквален, твърде абстрактен, абсурден, шокиращ, френски. Краят – презаснеман, прекрояван, премонтиран, аплодиран и освиркван – винаги неизбежен.
Изкуството на края е по-трудно от изкуството на началото. Днешният подбор от филми го доказва. Филмите са увлекателни, вълнуващи, носители на награди. Но краят им е тъп, защото… Прочети повече
Това лято супергероите създават суперпроблеми и филмовите барони губят суперголеми суперпари. Видяхме камикадзе полета на The Green Hornet, падението на Thor, молитвата за нещо повече на Priest, надеждата на X-Men, крошето безсмислие на Sucker Punch, угасването на Green Lantern. Предвкусваме разочарование за Captain America, обзема ни безнадежност за Conan the Barbarian.
Има обяснения.
Момчетата не ходят на кино – приходите от комикс-филми идват от мъжката половина на човечеството на възраст под 25. От тях се очаква да отидат с приятели, да си купят комикс, стикер, тениска, играчка. Знаете ли какви са резултатите на 3-те големи филма за тази година? 46% от зрителите на X-Men: First Class са били мъже до 25 години, 37% от зрителите на Green Lantern и 28% от тези на Thor са били в тази възрастова група.
3D-то унищожава филмите – желанието нещо да изскочи от екрана към лицето на зрителя не прави филма качествен, но качествено го оскъпява. Можем да дефинираме и теорема: Колкото повече 3D, толкова по-двузмерни стават героите.
Но ние обичаме комикси. И в годината на тяхото филмово падение решихме да направим голяма, тлъста класация, която се простира през четири десетилетия и включва златните филми по истории в картинки.
За да е още по-интересно добавихме DC vs. Marvel каунтър. Нека веднъж завинаги да разберем кой е по-добър.
Започваме. Прочети повече