„Парите, мило момче“ е отговорът на Лорънс Оливие, когато го питат: „Защо се съгласихте да участвате в този филм? “. Става въпрос за Inchon 1981 (Инчхон), един от най-лошите филми за всички времена.
Денис Хопър – друг изключителен актьор, разказва за участието си в Super Mario Bros. 1993 (Супер марио брадърс): „Синът ми, който тогава беше на шест, каза – Тате, мисля, че си доста добър актьор, но защо трябваше да играеш в този филм? Аз му отговорих – Ами, Хенри, направих го, защото ти трябват нови обувки. А той каза – Тате, не ми трябват чак толкова.“ Прочети повече
Уди Алън и Скарлет Йохансон се наслаждават на изкуствен плаж
Миналата събота направих нещо, което хетеросексуален мъж не бе правил досега. По собствено желание гледах The Notebook 2004 (Тетрадката). Проявих любопитство към култов филм, който съм пропуснал.
Изискванията ми не са големи. Очаквам интересна история, отлична актьорска игра и майсторска режисура. В The Notebook 2004 няма да откриете нито едно от трите. Но въпреки това, милиони жени го определят като „любим“, „прекрасен“, „перфектен“, „шедьовър, който ви променя завинаги“. Милиони мъже го мразят и му се подиграват.
Няма да се присъединя, но мъжкият ми мозък видя серия от клишета, замазани със сантименталност, фалш и привидни чувства. Глупавото е, че те са написани и режисирани от… мъже. Дойде ми на ум обаче идея. Да направим класация за най-неправдоподобните, неавтентични връзки от филмите и телевизията.
И така: това са двойките, които са възможни само на кино. Прочети повече
Тони Скот и Дензъл Уошингтън, Man on Fire 2004 / 20th Century Fox
Тони Скот / Дензъл Уошингтън
Общи филми: 5
Този пост се роди от края на Тони Скот, край трагичен и изненадващ. Идеята дойде от тази статия, която търси отговор на въпроса: Защо Тони толкова обичаше да работи с Дензъл Уошингтън?
„Защото той винаги ме изненадва” – отговаря на въпроса Скот – „Той успява да извади различен Дензъл всеки път”. Crimson Tide 1995 (Аленият прилив), Man on Fire 2004 (Мъж на прицел), Deja Vu 2006 (Дежа вю), The Taking of Pelham 123 2009 (Ударът “Пелам 123”), Unstoppable 2010 (Неудържим). И петте филма, както и останалите в кариерата на Скот, са филми на действието, на движението, на машините – самолети, кораби, подводници, влакове и автомобили. Това, което запомняте обаче са мъжете в тях. Мъже, които преди сълзите ви заслужават уважението ви. Прочети повече
Понякога еднодневката може да e дълголетник и да живее цели два дни, но понякога само 30 минути. Много хора намират жизнения й цикъл за натъжаващ, но повечето от тях не знаят, че еднодневката успява да свърши всичко, което има за вършене, само за ден.
Актьорите, които сме събрали днес, споделят кариерата на еднодневката. И не – това не ги принизява. Те са направили един голям филм, една велика роля, един удар след който тихо са изчезнали. И спрямо общия брой на актьори в света можем да кажем, че са успели.
Дънди Крокодила
Пол Хоуган
Пол Хоуган е австралийски бояджия, който става комик, благодарение на смешно интервю по местен ТВ канал. Създаването на Crocodile Dundee 1986 (Дънди Крокодила) е единственият му, но достатъчен кино актив. Той е главен герой, но и автор, което му носи Златен глобус за ролята, Оскар и БАФТА номинации за сценария.
Дънди беше на тениските и картичките, които можеше да спечелиш на всяко стрелбище, но бе и запазена марка на Австралия. Част е от най-успешната туристическа кампания на страната.
Дънди е говорител на цигарите Winfield, които от пазарен дял 0% успяват да завзема Австралия и Нова Зеландия – само за няколко години, участва и в реклами на Субару. През 1990 след тежък развод с първата си съпруга Дънди, извинете – Хоуган, се жени за Линда Козловски, която му партнира в кино приключението. Прочети повече
Въпросът е американски. Те си падат по такива неща. Ако можехте да вечеряте с 5 известни личности, кого бихте поканили?
Дори последният филм на Уди Алън Midnight in Paris 2011 (Полунощ в Париж) черпи идеята си от отговора на този въпрос. Според статистиката най-често избирана за вечеря е Майка Тереза, което е лицемерно, но и глупаво. Прочети повече
Искам. Искам да си купя готини дрехи. Искам, но не мога. Мога, но ако отрежа някое перо от бюджета. Изчислих, че трябва да се откажа само от парите за театър, опера, балет, такси, телефон, електричество, храна и може би вода. Очевидно е, че е невъзможно, бих умрял без балет.
Затова пиша тези редове обут в джинси от аутлет, протрит пуловер и риза предрусала с прах за пране. Лъжа. Гол съм. Гол съм и мисля, че дрехите правят човека. Голите имат малко или никакво влияние в обществото. Скъпо излиза да си човек, а повечето мъже се провалят – дори, ако имат пари. Няма кой да ги научи, затова гледат филми.
Saturday Night Fever 1977 (Треска в събота вечер) им даде диско ризите от изкуствена коприна, Back to the Future 1985 (Завръщане в бъдещето) – абсурдните кецове, а La Dolce Vita 1960 (Сладък живот) им разреши да носят черна риза с бял ленен костюм. Но целта ми не е да се присмивам. Нека видим как няколко модни марки очовечават мъжа чрез силата на киното. Прочети повече
Съберете населението на северните страни и ще получите сбор от 24 или 25 милиона души – не съм математик, но като изключим Швеция всички са с по-малко население от България. Проверете, по-големи сме от повечето страни в Европа. Шокиращо! Да го разберете сега – след като 600 години са ви внушавали, че живеете в “страна като човешка длан”, носите се на “сателит” и други подобни простотии.
Дори събрани в едно викингите са два пъти по-малко от хората живеещи в царството на киното – Калифорния. Това обаче не им пречи да правят качествени филми.
Дълго време киното на Севера страда от депресия, от синдром наречен Ингмар Бергман. Уди Алън го определя като “най-великия филмов творец” – пресилено, но вярно. Бергман направи революция във всичко. Играеше си с техническите аспекти: перспектива, композиция, осветление и движение на камерата. Смути тематиката, мислеше за живота, смъртта, вярата и самотата. Започна традиция – да се правят филми, които не привличат тълпи от зрители.
Алиенацията на публиката обаче не означава провал. Точно обратното – означава, че режисьорът е направил творчески избор, поел е по трудния, но благороден път на принципите. Избрал е вместо комерсиална боза да прави това, което мисли и чувства за истина.
Без подобни хора нямаше да има изкуство.
Затова решихме да отразим третото издание на Северно сияние 2011 – фестивалът за кино от Скандинавия и Прибалтика, организиран и представен от Pozor.
