Етикет: Уил Фарел

Политическата сатира съществува, откакто съществуват държавата и политиците. От комедиите на Аристофан, през „Пътешествията на Гъливер“, карикатурите и вицовете, до фалшивата реалност на The Onion сатирата ни помагат да се отдадем на жизненоважен инстинкт – нуждата да се противим на всяка власт.

The Campaign 2012 (Кампанията) е за сенатор Кам Брейди (Уил Фарел), който е готв да спечели за пети пореден път изборите в Северна Каролина. Той е толкова добър в политическата пропаганда, че буквално е без конкуренция. Поне до момента, когато корпорация, която го спонсорира решава да заложи на друг кандидат – кретена Марти Хъгинс (Зак Галафанакис).

Двамата влизат в абсурден политически двубой, който ни показва всички безсмислици, нелепици, парадокси и глупости, които генерира машината за печелене на избори в Америка.  Прочети повече

В дни на икономически запек и социално разстройство американското, а и световното кино, започва да произвежда два основни типа филми. Първият са филмите за супергерои и комикс адаптациите – за тях в prozekcia пишем адски много: тук, тук и тук, и тук

За протокола: Sucker Punch 2011 (Измислен свят) и Green Lantern 2011 (Зеленият фенер) са най-слабите представители на жанра тази година. Единият е готин саунтрак, гарниран със 150 безсмислени сцени, другият е нелепица в зелено. Бележка: Още не съм гледал новия Конан, но очаквам много кръв и голи жени.

Вторият жанр са драмите – конфликтът между малкия човек и големия свят, живота, реалността, самотата. Всички онези моменти на страх, тревога и печал, поради настъпващите сили на мрака. The Wrestler 2008 (Борецът), Up in the Air 2009 (Високо в небето), Cyrus 2010 (Сайръс), Everybody’s Fine 2009 (Всичко ни е наред), The Company Man 2010 (Мъжете от компанията) и дори The Town 2010 (Градът) – всичките попадат в тази категория.

И двата жанра имат терапевтичен ефект – в края очаквате облекчение, отпускане, нещо по-добро. Ето две драми, които заслужават порция от живота ви. Прочети повече

Миналата седмица ООН назначи Главен преговарящ за посрещане на представители на извънземни цивилизации. Дипломатическата мисия е поверена на 58-годишната астрофизичка Мазлан Отман от Малайзия. Най-вероятно е те да дойдат, защото ние няма да ходим никъде. Ако си спомням Артър Кларк, трябваше да сме заселили Луната преди 20 години. Още не сме изпратили и един сопол до Марс, а той буквално е камък в задния ни двор. Прочети повече