„Обичам те, Бойдин“ е част от програмата на София Филм Фест. Прожекцията му е на 11 март в кино „Люмиер Лидл“. А дотогава ви каним да прочетете малко повече за филма и неговия създател. Прочети повече
За обичане ли е Бойдин?
Етикет: черно-бяло
За Рома и завръщането на Куарон, за най-добрия филм на годината
Алфонсо Куарон изчезна от кино хоризонта, след меланхолично-епичната космическа продукция Gravity 2013 (Гравитация). Остави ни в напрегнато очакване и нетърпеливо любопитство.
За щастие дълго чаканият осми филм на режисьора напълно оправдава петгодишното му отсъствие. Roma 2018 (Рома) предлага 2 часа и 15 минути истинско кино, интимно, емоционално и въздействащо. Прочети повече
Ноември – езически истории от Естония
Удивителна кинематография в черно и бяло, фолклорно пътешествие в Средновековието с духовете на мъртвите, магията, чумата, смъртта, няколко върколака и Сатаната, готов за сделка. Прочети повече
Ясуджиро Озу и Кого Нода – необикновената сила на обикновеното
– Кой ден сме? – попита Пух.
– Сега е днес. – отговори Прасчо.
– Любимият ми ден. – каза Пух.
Философията е израз на любопитството ни към света. Търсене на смисъл, чрез силата на ума. В началото сме жадували житейска мъдрост, но с времето мисленето ни става толкова заплетено, че днес не разбираме това, което ни казват модерните философи.
На изток не търсят сложен смисъл, а покой. Талантът да мислиш за нищо. Прочети повече
Мейпълторп – естетическа ерекция на амбицията
През 1777 Томас Джеферсън предлага този щатски закон за Вирджиния: Който бъде намерен виновен за изнасилване, полигамия или содомия да бъде наказван. Ако е мъж, чрез кастрация; ако е жена, като се изреже дупка в носа й – не по-малка от половин инч в диаметър.
Законът не е приет.
Защото е садистичен? Не. Отхвърлен е, защото е хуманен. Джеферсън е определен като „твърде милостив“. Наказанието, което е смятано за нормално е смърт. Прочети повече
Есе за носталгията
О време минало прекрасно, какво могло би да те спре?
Фридрих Шилер, „Идеали“
Ако мислите, че е нарочно не е. Това е случайност.
Последният ни пост бе за най-неправдоподобните филмови връзки и двойки. Било заради лошата игра на актьорите, било заради липсата на химия, било заради недомислици в характерите на героите им, те създават чувството за неавтентичност. Усещането, че сте купили менте, че гледате фалшификат.
Неочаквано срещнахме малък, евтин, черно-бял филм на Netflix, който е точно обратното. Прочети повече
Изток срещу Запад
Днес ви представяме дуел между два филма. Американски и… румънски. Резултатът ще ви изненада. Прочети повече
Изсвири ми нещо, Майлс
Не слушам музика. Поне така, както слушат всичките ми приятели – постоянно и навсякъде. Не мога, музиката ми пречи да мисля. Но съм чувал Майлс Дейвис. Дори имам психеделичния Bitches Brew, красивият, но тъжен Sketches Of Spain и Kind Of Blue, албумът, който звучи, когато някой ви каже „джаз“.
Не му казвай джаз бе, човек. Това е някаква измислена дума. Аз правя социална музика. Казва Майлс в Miles Ahead 2015, филмът за него. Прочети повече
Трите най-добри филма на Кевин Смит
Какво става с Кевин Смит? Бърза проверка показва, че има нов филм – Yoga Hosers 2016, в който една от главните роли е за дъщеря му Харли Куин. Освен че е пример за непотизъм, филмът е унищожен от критиците, които са имали шанс да го гледат в началото на годината.
Трейлърът ме убеди, че аз няма да го критикувам, защото няма да го гледам. Прочети повече
Мълчанието на Бергман
Tystnaden / The Silence 1963 (Мълчанието) е третият филм от Трилогия на вярата на Ингмар Бергман. Другите два са Through a Glass Darkly 1961 (Като в огледало) и Winter Light 1962 (Зимна светлина).
Бергман казва, че трите филма не са мислени като една цялост, а са свързани от обща тема – загубата на вяра. Те се отличават с камерен актьорски състав и диалог; действие, което се развива в ден-два; красива, грабваща окото работа на оператора и кинематограф Свен Нюквист; интелектуална дълбочина, която изисква отлична игра от актьорите и замисляне от страна на зрителите.
The Silence 1963 е любимият ми от трите. Той разказва за двете сестри – Естер (Ингрид Тюлин) и Ана (Гюнел Линдблум), и Йохан (Юрген Линдстрьом), 10-годишният син на Ана.
Грабват ме символите и психологията на характерите. Удря ме мълчанието. Човешкото, но също божественото. Бог присъства, чрез своето отсъствие.
Tова е личната ми интерпретация. Прочети повече