Днес, на националния празник на Ирландия, посвещаваме този пост на всички, които ще влеят в мислите си нещо зелено, а в телата – нещо малцово. На всички, които обичат филмите и уискито. На всички, за които няма значение дали е петък или понеделник. И на всички, които не се страхуват да прекаляват.
Ако се доверим на ирландците, малцовият алкохол е творение на Свети Патрик. Неговата мисия била да покръства езичници и да вари уиски. Наричано „вода на живота”, високоалкохолното питие бързо се превърнало в лекарство за успокоение на болката и еликсир за вдъхновение, а за Петър I – в „най-хубавото от всички вина“. Шотландците също претендират да са негови създатели. Спорът е въпрос на чест, в който няма да се намесваме, а просто ще благодарим на двете страни, че го има – в живота ни и в киното.
Молим любителите на чистия вкус да ни простят, че сме поставили различните видове, включително и бърбърна, под общ знаменател. „Уиски” ще наричаме всяко питие с кехлибарен цвят, което се консумира в чаша или бутилка и има значение за изграждането на образа и драматургичното действие.
Пол Нюман в Cat on a Hot Tin Roof 1958 (Котка на горещ ламаринен покрив)
Пол Нюман е една от пияниците в киното, а „Котка на горещ ламаринен покрив“ – един от филмите, вдъхновили ни за този пост. Пие се през цялото време. Пият почти всички. Брик (Пол Нюман) си налива чаша след чаша студено спокойствие в очакване да щракне забравата. Съпругата му Маги Котката (Елизабет Тейлър) търси близост чрез алкохола. Татенцето (Бърл Айвс) иска да усеща вкуса и да чувства болката, че е жив.
Пиенето се превръща в пространството на близостта и истината. С изчерпването на лъжите и лицемерието Брик престава да пие.
Джак Никълсън в Easy rider 1969 (Волният ездач)
Така се пие уиски! Адвокатът Джордж Хенсън (Джак Никълсън) се събужда след препиване в затвора. И първото нещо, което прави, след като излезе, е да навакса липсата на Jim Beam в кръвта си. Моментът на насладата от първата глътка е съпроводен с неподражаем звук, който само Джак Никълсън би могъл да произведе. Алкохолът вече е по магистралите на тялото и пътешествието може да започне. Първа спирка – най-добрите момичета!
Easy rider е началото на кинематографичното приключение на road movie-тата. Ако вкусът ви залита към old school-a, Керуак, Уудсток, хипитата и автостопа, дегустирайте.
Ал Пачино в Scent of a woman 1992 (Усещане за жена)
Jack Daniel’s е уиски, което се оценява със сетивата. Точно, както го е правел създателят му – по начина, по който изглежда, по начина, по който ухае, и, разбира се, по вкуса. Фина сетивност, която носи и полковникът (Ал Пачино). Макар и сляп, той може да разпознае сапуна и парфюма на жена, както и цвета на косата й. Има изострено усещане за справедливост и непресъхващо желание за своя двоен „John Daniel’s“. Без лед.
Джъд Лоу в Sleuth 2007 (Копой)
Още един филм с женски привкус. Писателят Андрю Уайк (Майкъл Кейн) и актьорът Майло Тиндъл (Джъд Лоу) водят психологическия дуел, в който алкохолът е част от драматургията. Вманиачени до лудост по една жена, двамата се изчерпват до дъно в една игра на живот и смърт. Двубоят се развива в три действия. В първото, когато Майло все още е непоколебим, решителен и твърд, пие скоч. Когато играе ролята на полицай, избира бирата.
И въпреки че постът ни е посветен на уискито, не можем да отречем, че най-запомнящата се сцена, е моментът на изливащата се лудост с водката. Третата част няма да споменаваме, тъй като в нея олеква както филмът, така и значението на алкохола в сцените.
Версията от 1972 г. отново е с участието на Майкъл Кейн (но в ролята на младия претендент) и, разбира се, скочът:
Джеф Бриджис в True Grit 2010 (Непреклонните)
Благодарим и на алкохолизирания шериф Рупърт Кокбърн (Джеф Бриджис), който също ни даде доста материал. Пиянската стрелба по хлебчета във въздуха и лъкатушенето по гърба на коня е част от необузданата страна на характера му. В „уестърн версията на «Алиса в страната на чудесата» на братя Коен той е чудатият спътник на 14-годишната Мати (Хейли Стейнфълд), които тя среща в индианските гори в търсене на убиеца на баща си. Див или циничен, каквото и да е, Кокбърн си остава безстрашен, грижовен и преди всичко – непреклонен.
За изпълнението си Джеф Бриджис получи номинация за Оскар, но не спечели наградата, подобно на „първия Кокбърн” – Джон Уейн през 1970 г.
Колин Фърт в The King’s Speech 2010 (Речта на краля)
Пиенето на уиски не е сред методите на д-р Лионел Лог (Джефри Ръш) за преодоляване на заекване. Но пък се превръща в ефективно средство за сприятеляване с бъдещия крал Джордж VI (Колин Фърт).
Споменавам филма не само заради четирите Оскара, но и заради присъствието на една от гордостите на уискито – Уинстън Чърчил. „Речта на краля” се развива във времето, когато министърът на флота е обогатявал вкуса на всяка чаша вода.
Чарли Шийн в Two and a half men 2003 – 2011 (Двама мъже и половина)
Знаем, че Two and a half men не е пълнометражен филм и не става въпрос за сцена, а за дългогодишна традиция. Но когато говорим за уиски, няма как да подминем ненадминатия – свръхчовекът, Чарли Харпър (Чарли Шийн), за когото не мога да си позволя да пиша, а просто ще цитирам:
Charlie: Sure you don’t want a drink?
Alan: Drinking alcohol just makes me depressed.
Charlie: See, the trick is to drink past that. It’s not a sprint, it’s a marathon.