25 красиви филма, които трябва да гледате

Забравете сюжета, забравете героите, забравете действието и диалога също. Повечето (но не всички) от тези филми са ощетени в тези категории. Днес търсим само красивото. Но какво е то?

Красивото е качество, приятно на нашите усещания – нещо, което ни харесва, без да предизвиква нашите желания. Един германец го определя като: “удоволствие, свободно от всякакъв интерес”. Търсим красивото като видимост, като фотографска находка или кинематографично достижение, като десерт за очите, дори като безцелна приятност.

A Single Man 2009 (Самотният мъж)

Първият ни пост, с който стартирахме Prozekcia, беше за този филм. Мнението ни за произведението на Том Форд не е мръднало от тогава, стабилно е като йосемитски гранит.

The Cell 2000 (Клетката)

Преди да стане известен с филмите си Тарсем Синг снимаше реклами. Плуващият слон на Coca Cola е в личния ми топ 20 за всички времена. А това е един от малкото филми с Дженифър Лопес, който стомахът ви може да понесе. Причината е, че визията ви кара да забравите всичко останало.

The Fall 2006 (Падането)

Разказахме ви за връзката на този филм с България. Синг снима в продължение на пет години, на 26 локации в 20 държави. Бюджетът е голям, специални ефекти са използвани само за зачистване на кадри, но не и „за да правим някой по-красив” – казва режисьорът, а то е ненужно.

The Assassination of Jesse James by the Coward Robert Ford 2007 (Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд)

Претенциозно дълго заглавие, действие простреляно в коляното, майсторски подредени думи, незабравим саундтрак и визия.

Hero 2002 (Герой)

Най-скъпият китайски филм. Първият чуждоезичен филм, който прави премиерата си в САЩ като №1 по продажби. Режисьорът Джан Имоу структурира историята като Куросава (Rashomon 1950), но я разказва с китайска импозантност. Създава красиво чудовище, което ви поглъща веднага. Той ще се опита да повтори магията в House of Flying Daggers 2004 (Летящите кинжали), но няма да е същото. Може би, защото кинематографът е различен, Кристофър Дойл (човекът направил и 2046) не участва в полета на кинжалите.

Le Fabuleux Destin d’Amélie Poulain 2001 (Невероятната съдба на Амели Пулен)

Впиваме зъби в романтичните комедии често. Но историята на  Жан-Пиер Жьоне притъпява стрелите ни и разчупва саркастичното ни сърце като коричката на крем брюле.

Un long dimanche de fiançailles 2004 (Най-дългият годеж)

Отново Жан-Пиер Жьоне и Одри Тоту, и любовта.

Miami Vice 2006 (Маями вайс)

Трябваше да сложим филм на Майкъл Ман – режисьорът, който винаги превръща сетингът в герой от историята. Можехме да изберем и друг мрачен, синкав филм, но избрахме този. Истината е, че си падам по Гонг Ли.

Memoirs Of A Geisha 2005 (Мемоарите на една гейша)

Като говорим за Гонг Ли… Мемоарите създадоха скандал, защото трите основни актриси са китайки и защото имаше подробности, които не бяха “по протокол”. Ние не ги забелязахме, защото не сме японци.

The Thin Red Line 1998 (Тънка червена линия)

Война, смърт и стръкчета трева. Някои ще кажат, че е поредният шаблонен, патриотичен американски филм. Ще сбъркат.

Sleuth 2007 (Копой)

Този филм-театър започва много силно, постепенно изтънява и се чупи в трето действие. Интериорът, в който тече играта на котка и мишка между Майкъл Кейн и Джъд Лоу, е луксозен… като екстериора на Гонг Ли.

Barry Lyndon 1975 (Бари Линдън)

Всички филми на Стенли Кубрик са съвършени. Очите ми станаха на палачинки, когато гледах за първи път 2001: A Space Odyssey 1968 (2001: Космическа Одисея). Дори и днес този кинематографичен дядо може да нарита 3D задниците на Star Wars (1977-2005) и Avatar 2009.

Barry Lyndon се развива в Европа след Ренесанса. Композицията е точно такава, каквато са я виждали художниците-майстори от 18 век. За осветление на вътрешните сцени Кубрик решава да използва свещи. Това е невъзможно, защото светлината им е недостатъчна. Затова той използва обектив, който Zeiss разработват за космическата фотография на NASA. Така камерата му улавя два пъти повече светлина.

Всички исторически драми, за които можете да се досетите, се опитват да повтарят магията на Кубрик. От The Libertine 2004 (Развратникът), който също е сниман на свещи, но постига зеленикаво-загниваща визия (най-силните моменти са прологът и епилогът на Джони Деп); през Marie Antoinette 2006 (Мария Антоанета) на София Копола, която се отличава със страхотни кадри на сладкиши; до The Duchess 2008 (Дукесата) – оргия от шапки и кринолини. Единственият, който успява да настигне Кубрик е Милош Форман с Amadeus 1984 (Амадеус).

What Dreams May Come 1998 (В какво се превръщат мечтите)

В нещо фантастично и сантиментално. Кино за сълзи, но не и за Оскар.

MirrorMask 2005 (Огледалната маска)

А какво се случва, когато съберете вечната двойка Нийл Геймън и Дейв Маккийн в студиото на Джим Хенсън? Нещо напълно неописуемо.

Hellboy 2: The Golden Army 2008 (Хелбой 2: Златната армия)

Щастлив късмет за всяка приказка е да я разказва Гилѐрмо дел То̀ро – режисьор, започнал като дизайнер с фетиш към насекоми, сенки, чудовища, часовници и други цъкащи, пукащи и тракащи неща. Гилѐрмо обича комикси. Първо освежи Блейд, а после съживи Хелбой. След това използва част от символите, реликвите и артефактите от света на червеното момче и си направи лабиринт.

El laberinto del fauno 2006 (Лабиринтът на фавна) е приказка, която харесва дори на критиците. С бюджетът й можете да си купите виличка на остров Капри. Хубавко. С бюджетът на Hellboy 2 можете да си купите огромна къща с 16 000 акра гора в Таупо. Сутрин ще ви буди прохладен бриз, а пред очите ви ще е най-голямото езеро в Нова Зеландия. В дъното на кобалтово синьото ще се извисяват заснежени върхове. Магическо. И ако ви писне, ще имате частен самолет, който може да ви закара където пожелаете.

300 / 2006

Викане!!! Забаааааавен каданс. Размазваща визия.

Koyaanisqatsi 1982

Тиха, величествена самота, която ви превръща в цвъчка. Широкомащабни кадри на каньони, пустини, океани. После ви удрят хората – мравуняк от цветни топчета. И милиони автомобили, препускаща флуоресцентна кръв в бетонните вени на нощни мегаполиси. Поточни линии, линии, линии, лудост и музика от орган. Думата “koyaanisqatsi” е от езика на племето хопи и означава “живот извън баланс”. Филмът е част от трилогия, която включва  Powaqqatsi 1988 и Naqoyqatsi 2002. А също е вдъхновението в сърцето на …

Baraka 1992

Режисьор на Baraka е кинематографът на Koyaanisqatsi. Филмите си приличат, но и се различават. Baraka e чувствен, сетивен, мистичен. Представете си, че най-добрите фотографи на National Geographic правят филм, който търси божествената искра – магическата частица, която ни прави живи същества с душа. Филмът изпълва с възхищение, покой, смирение. Когато го гледах нямаше плазмин и LCD-та. Ако го гледах сега, щях да направя 3 неща: да намеря огромен телевизор, да си изключа телефона и да изгася лампата.

Alice in Wonderland 2010 (Алиса в страната на чудесата)

Чудехме се, кой от филмите на Тим Бъртан да изберем. Почти всеки друг е по-добър като филм, но като визия трябва да е Алиса.

The Matrix Reloaded 2003 (Матрицата Презареждане)

Преди да прочетете този ред 100 000 химически реакции ще са протекли в мозъка ви. За един ден тази удивителна машина ще генерира повече електрически импулси от всички телефони в света – взети заедно. Има филми, които предизвикват електрическа буря в глават ви. The Matrix 1999 (Матрицата) е един от тях.

Движението на камерата, преливането на кадър в кадър, осветлението, звукът, монтажът и специалните ефекти промениха представите за кино. Препратките към митове, религии, езотеризъм, феноменология, бойни изкуства, квантова механика, математическа метафизика и структурирането им в един разказ, който прелива извън канала на киното, промениха популярната култура.

Втората част от филмовата трилогия – The Matrix Reloaded, е визуално противоречие. В първата матрица дейстието се развива в хирургически чиста – дзен среда. Втората част е наситена, запълнена, претрупана, шумна, експлозивна и сензорно завладяваща. И макар, че Моника Белучи е великолепен пример, че красотата не винаги е свързана с талант, наличието й във филма е напълно достатъчно за нас.

Sunshine 2007 (Проектът Съншайн)

Ако цитирам наш читател (Дарина, знаеш, че си ти), Дани Бойл е велик! За научната фантастика този филм е като триетажна шоколадова торта със сладоледов пълнеж и голо момиче в средата. Тези, които ме познават знаят, че съм сериозен, когато използвам сладкарски метафори. И именно затова… нека заменим момичето с малки еклери.

Ashes and Snow 2005 (Пепел и сняг)

Причината да знам, че това е филм е Теменуга. От репортаж на CNN бях убеден, че е фото изложба. Бях гледал и интервю с автора – Грегори Колберт, скептичен съм към мъже на средна възраст с конски опашки. Филмът обаче е сън от времето, когато хора и животни са говорели на един език. Изумителни, хипнотизиращи кадри.

The Fountain 2006 (Изворът на живота)

Между Requiem for a Dream 2000 (Реквием за една мечта) и Black Swan 2010 (Черният лебед) Дарън Аронофски разказа една халюциногенна приказка за любовта, смъртта и живота.

Hiroshima Mon Amour 1959 (Хирошима, моя любов)

Последната ни класация бе за черно-бели филми, затова днес имаме само един. Можеше да е филм на Фелини или Бергман, но е този. Изкуство в чист вид, кинематографическа класика. Любовна афера в сянката на бомбата. Причината да е тук е визуалната поезия, нищо друго. За мен филмът е муден, гимназиално-сантиментален, псевдо-интелектуален, със слаба история и мъчителна музика. На идиш има дума за това: shmaltz!

Сталкер 1979

Андрей Тарковски създава филм по повестта “Пикник край пътя” на братя Стругацки. Време е да помълчим, а?