Готови ли сте за жесток екшън, смразяващ хорър, шашкаща фантастика? Готови ли сте за най-скъпия филм, произвеждан някога в Южна Корея? Готови ли сте за 3 часа визуално безумие?
Корея е известна като Страната на утринната свежест. Технологии, козметиката, храни, поп музика, кино. Ако има място на планетата, което бълва свежи идеи – това е мястото.
На Хонг Джин е сред свежите корейски режисьори. Изгледал съм цялата му пълнометражна филмография. Тя включва мрачния The Chaser 2008 (Преследвачът), по-добрия The Yellow Sea 2010 (Жълто море) и разбира се, трапезата от жанрове – The Wailing 2016 (Риданието). Абе, моят превод на заглавието – Вопъл, все още е по-добър.
Сега получаваме Hope 2026 (Хоуп). Хоуп е място – като квартал „Надежда“. Изолирано рибарско селце, близо до Демилитаризираната зона (DMZ), разделяща Корея на Северна и Южна. Местните жители са свикнали с бодливата тел, знаците за минирани полета и очакването за нападение. И нападението идва.
Hope 2026 е филм от две части. Първата част се развива в градчето, втората част в горите до него. Улици, къщи, магазини, ресторанти и пазар са пометени, разбити и попилени от нещо. Нещо голямо, нещо диво и смъртоносно. Всичко започва с наръфана крава. А след нея – смазани хора. Какво е това нещо? Какво става изобщо?
Яко е за гледане, мамка му! Режисьорът използва таланта си, за да изгради интересна среда и приковаващо напрежение, което е последвано от див екшън. Камерата прелита през сгради, плъзва се по гърба на дрифтиращи коли, хвърчи с куршумите.
Ето го и нещото. Шибан гигант, чудовище някакво от фолклора, митологичен горски демон. Грозно е нещото и зелено, бясно е, и не умира.
Първият час на Hope 2026 е злато. Очите ви танцуват по екрана, пълно е с елементи. Сърцето ви препуска с това на шефа на полицията. Той се стопява, от готин пич в кожено яке става шокиран шморц. Мозъкът ви прави пърррр – като машинка за броене на пари, метафори, символи, необяснимости.
След смъртта на чудовището, действието се пренася в гората. Как да обясня какво се случва, без да изказвам повече? Ще обясня с пример. На среща сте с много красива жена или мъж – каквото ви харесва. Шашнати сте, че такава 10-ка е излязла с вас. Не вярвате, че споделяте мястото и времето, дишате от същия въздух. Както си дишате откривате, че 10-ката страда от халитоза. Потентното ви привличане вкусва лошия дъх. А беше перфектно.
Това се случва, когато влизаме в гората. Красивите, крейзи кадри продължават, но желанието да гледате спада. Hope 2026 силно ми напомни за 10 Cloverfield Lane 2016 (Кловърфилд 10), трилър, съспенс, страх, клаустрофобия, театър – всичко. Краят обаче увяхва.
Частта в гората ми напомни за много филми. Метафорите ми напомниха за друг корейски филм – The Host 2006 (Гостоприемник). Клаустрофобичният и органично-биомеханичен дизайн за света на Пришълеца. Грациозните същества за този на Аватар. Мегаломанският екшън-зрелище с боди трансформации за… трансформърите, на Майкъл Бей.
Историята просто спира в средата (макар и след 3 часа), като възпалена простата, за да обещае, че ще има още.
Ако гледате фантастика, ще разберете кой кой е. Ако не сте разбрали, има схема, разпространена от екипа на филма. Няма да я постна нарочно, но съществото от първата част е… готвач. Който просто е търсил нещо за ядене – опитал е крава. Хората обаче са решили, че е дошъл да изяде тях. Стават грешки.
Ще гледам ли втората част, ако има? Ще.
Мнението ми в едно изречение:
Визуален триумф, който се оказва скъпо предястие.