В книгата си „Часът на Хищниците“ политическият есеист и анализатор Джулиано да Емполи използва телевизионна метафора, за да обясни света на политиката. Емполи споделя, че реалният живот варира между три сценария: The West Wing 1999-2006 (Западното крило), House of Cards 2013-2018 (Къща от карти) и Veep 2012-2019 (Вице).
Първият сюжет е романтичен. Населен е с идеалистични, принципни обществени служители, които взимат блестящи, благородни, героични решения в името на общото благо.
Вторият сюжет е макиавелистки кошмар, в който всеки е чудовище, гладно за власт. Озлобени индивиди, които черпят енергия от тъмната триада на човешката психика.
Третият сюжет е структурна пародия, в която никой не знае какво прави. Решенията са следствия, на дребнава бюрократична некомпетентност. Играчите са еготични джуджета, които се издигат нагоре, въпреки собствената си импотентност, като пяна в мръсна вода.
Един малък австралийски сериал, който светът (пре)откри тази година, майсторски си играе с тези сценарии. Пренася ги от светлината на политиката в сянката на престъпния свят. Съседни зони, ако се замислиш. Mr. Inbetween 2018-2021 е коктейл от абсурдна комедия, прагматично насилие и морален интегритет. Силата на сериала се състои в това, че не ви позволява да ви стане комфортно в един от тези варианти за реалност.
Сериалът e измислен и написан от Скот Райън, който е в главната роля. Вдъхновен е от собственият му филм The Magician 2005 (Магьосникът), който е неговата дипломна работа.
Макар да завършва австралийския аналог на НАТФИЗ, Райън отказва да се влее в редовете на трудещите се артисти, за да се отдаде изцяло на тази си идея. Отнема му над десетилетие, за да я осъществи. През това време работи като продавач, сервитьор, доставчик на храна, такси.
Светът на Mr. Inbetween е междинен, скрит между топлата, делнична повърхност на обикновения живот в предградията на Сидни и студената нощ, оцветена от премигващ неон.
Главният герой е Рей, 40-годишен наемен убиец – трикстер, който преминава свободно между домейна на боговете, хората и демоните.
Рей е социопат, който умее строго да разграничава сферите си на съществуване, прилагайки железен морален кодекс. Хищник, който е способен да изключва емпатията си, когато „е на работа“. Но същевременно e: любящ баща, отдаден близък, който се грижи са терминално болния си брат, верен приятел.
Рей възприема насилието като делнична задача. Той не изпитва травми или чувство за вина – когато убива „правилните хора“. Преминава мигновено от производство на трупове към приготвянето на палачинки. Не знаем дали е роден такъв или е подобрен, когато е бил в армията.
Рей има нулева толерантност към прояви на несправедливост, тормоз или неуважение. Той не търси конфликт, но ако някой прекрачи границата – било то гангстер, локал или невъзпитан пешеходец – отговорът е незабавен, хладнокръвен и непропорционален.
Неговата мека страна е запазена за „племето“ – дъщеря му, брат му, кучето му, най-добрия му приятел, жената, в която е влюбен. Към племето, той е търпелив, яростно закрилящ и изключително нежен. Рей е сред най-добре написаните антигерои, които съм гледал. Той не е хаотичен садист, а е реален човек, който е изградил прецизна морална рамка. Възприема себе си като необходим чистач, гробар, гарван в един несъвършен свят.
Но не е само това…
Сериалът има три сезона. Сериите са по около 20 минути, което налага отлично темпо. Всяка серия претърпява резки тонални обрати. В рамките на секунди преминава от комични ситуации от ежедневието, към реалистично насилие, от което стомахът се свива.
Екшън сцените не са стилизирани или разкрасени. Те са внезапни, хаотични, опустошителни.
Диалогът се отказва от традиционната телевизионна експозиция, избира реализъм и типично австралийски хумор. Български сценарист не може да напише нещо толкова истинско, ефектно и ефективно. Героите общуват на лаконичен, утилитарен уличен език, който е поразително експресивен в своя минимализъм.
Всички актьори са отличници. Дори епизодичните. Отхвърлят холивудската помпозност в полза на сурови, необработени и натуралистични изпълнения.
Сред тях е Натали Тран, която познавам под името communitychannel, една от най-големите пионерки на YouTube и новото поколение интернет комици. Натали е в ролята на бившата съпруга на Рей.
Чика Ясумура е в ролята на дъщерята на Рей. Тя не е дете-актьор. Тъй като сцените й са до голяма степен импровизирани, нейният смях, заеквания и въпроси са истински.
Човекът, който играе терапевта (наложен със съдебна заповед) на Рей е филмовият режисьор Дейвид Мишо, автор на: Animal Kingdom 2010 (Животинско царство), The Rover 2014 (Скитникът), The King 2019 (Кралят). Сцените между двамата произвеждат серия от цитати, които стават популярни в социалните медии.
Всички епизоди са режисирани от Наш Едгертън, по-големия брат на актьора Джоел Едгертън. Наш е професионален каскадьор и оказва се – доста добър режисьор. Режисьор, който се доверява на интелигентността на публиката.
Камерата е под очевидното влияние на Майкъл Ман. Предлага ни подобни тихи, красиви, мащабни кадри на героя и града, както и естествен звук, който ни кара да настръхнем. Ще се сетите за Heat 1995 (Жега), Collateral 2004 (Съучастникът), Miami Vice 2006 (Маями Вайс).
Mr. Inbetween 2018-2021 по същество e по-близък до блестящи авторски черни комедии като Louie 2010-2015 (Лоис), на Лоис Си Кей и After Life 2019- (Живот след смъртта), на Рики Джървейс, отколкото хиперреалистични крими класики като The Wire 2002-2008 (Наркомрежа).
Рей съществува в екзистенциална комедия. Той прекарва огромна част от времето си в неловки социални ситуации, неуспешни срещи, недомлъвки, обърквания и грешки – в баналната умора, която съпътства живота на един разведен баща.
Главният ни герой е невисок, немускулест, некрасив – плешив индивид, с проскубани мустаци, който крие смъртоносен хищник, зад съвършената маскировка на всекидневната градска посредственост. Всеки хетеросексуален мъж вярва, че е като него.