
„Реших – заяви Улф – че всеки, който е останал жив до днес, е наполовина идиот и наполовина герой. Единствено героите могат да останат живи в този водовъртеж и само идиотите биха искали да оцелеят.“
Рекс Стаут, „На вратата се позвъни“*
Рики Джървейс е писател, актьор, режисьор, продуцент и един от любимите ми стендъп комици. Той започва кариерата си като музикант, част от ню уейв групата Seona Dancing. Проваля се. Минава през няколко радиостанции, но успехът идва с телевизията.

Големият пробив е The Office 2001 (Офисът), мокюментъри създаден от Стивън Мърчант. Рики наема Стивън за асистент в една от радиостанциите, защото автобиографията му е първа в папката.

Комедийният сериал има американски римейк, който постига феноменален успех, променя телевизията и оставя отпечатък в поп културата. Джървейс и Мърчант са виновни за популяризирането на „комедията на конфуза“.
Те, заедно с Адам Къри, Джо Рогън, Марк Марон, са сред първите успешни подкастъри. Всъщност, Джървейс държи първия рекорд на Гинес за най-свалян подкаст.

Рики е известен заради стендъп сетовете си и разбира се – монолозите, които прави като водещ на наградите Златен глобус. Те го доказват като саркастичен, циничен и хаплив персонаж, готов да пукне балона на богатите, известните, самозабравилите се. Силата на комедията ми – казва Джървейс – е, че винаги се опитвам да удрям нагоре. Аз съм дворцовият шут. Те са крале и кралици, аз съм шутът. Това ми е работата.

After Life 2019- (Живот след смъртта) е черна комедия, написана, режисирана и изиграна от Джървейс. Проследява Тони, репортер от провинциален вестник, чийто живот е трансформиран, след смъртта на съпругата му.
After Life 2019- не е The Office 2001, той е много повече драма, отколкото комедия. Това е различен Рики, не толкова смешен, колкото зрял, не толкова циничен, колкото сантиментален.
Зад всеки циник се крие разочарован идеалист
Казва друг любим комик – Джордж Карлин. After Life 2019- има два сезона, всеки от по 6 серии. В първи сезон Тони открива суперсилата на цинизма. Свободата на Диоген – да живееш както си искаш, защото знаеш, че утре можеш да се самоубиеш.

Първоначалното име на циниците е киници – от гръцката дума за куче, защото живеели като кучета. Правели това, което им се прави, когато им се прави и без да им пука за околните. В опита си да се адаптира, Тони опитва хероин, наема проститутка – но не за това, което си мислите, проваля стендъп представление, прецаква настроението на всички.

Във втори сезон Тони се опитва да приеме това, което не можем да приемем, но също опитва да се свърже с другите, чрез доброта. Дори отива на дзен медитация. Апропо, макар да не е свръх смешна, сцената за мен е въздействаща, защото е почти повторение на моето кратко йога изживяване, преди години.

В разговорите си с Ан, възрастна вдовица, която среща на гробищата, той ще разбере, че щастието може да дойде не само когато го търсим за себе си, но когато искаме да го създадем за другите. Ан е изиграна прекрасно от Пенелопи Уилтън.

Повечето актьори доставят чистосърдечни, естествени изпълнения. Почти никой не преиграва, не се напряга, всички са в момента. Джървейс постига непринудената, човешка атмосфера на Louie 2010-2015. Макар да смятам, че сериалът на Лоис Си Кей е по-добре написан.

Еволюцията на Тони в двата сезона ни показва разликата между философията на нихилиста: I don’t give a shit, и стоика: Shit happens. Виждаме, че зад студената фасада на Тони се крие истерична крехкост и чупливост. Хората стават циници, а не се раждат такива. Идея, с която Рики си играе още в The Invention of Lying 2009 (Раждането на лъжата).
Страшно е да обичаш това, което смъртта ще докосне**

Силата на After Life 2019- не е в хумора, а в зрялото третиране на теми табу – смърт, скръб, самоубийство. Смях и сълзи се редуват, за да ни покажат достойнството на невидимите хора. На обикновените, на грозните, на глуповатите, на странните. After Life 2019- учи зрителя на самоуважение и себелюбие.

Това е прегръдка с думи – като филм на Аки Каурисмaки. Тих, хуманистичен момент на състрадание – като филм на Такеши Китано.
Джървейс използва воала на цинизма, за да каже, че във всеки живот – дори в най-мизерния, има нещо за усмивка, за радост, за обич. Не напразно сериалът въздейства благоприятно на хора с депресия или в период на мъка.

Тони е готов е да плати – заедно със зрителя, цената на всяка любов – скръбта. Макар да е атеист (като самия Джървейс), чрез нея Тони открива божествеността на малките моменти, ценността на живота.
Бележки:
*Превод: Илиян Лолов
**Джоузефин Якобсен, The Instant of Knowing – преводът е мой
Свързани публиакции: