Skip to main content

Честита независимост – филми за свободата да бъдеш себе си

Dogtooth 2009

„Аз не съм птичка и никакви мрежи не могат да ме задържат; аз съм свободно човешко същество с независима воля, която сега изисква да ви напусна.“*

Шарлот Бронте, „Джейн Еър“

Свобода: да не искаш нищо, да не очакваш нищо, да не зависиш от нищо. Дефиницията е на Айн Ранд. Толкова силна и въздействаща, толкова невъзможна, и вероятно нездравословна.

Независимостта е баланс: да обичаш, но без да се загубиш, да принадлежиш, без да се подчиниш, да си силен, но гъвкав.

Becket 1964

Човекът срещу системата – филми за бунт, съпротива и свобода – е пост, който е толкова изчерпателен, че няма какво да добавим. Сблъсъкът с фашистко правителство, корумпирана корпорация или загниваща империя изисква смелост, но съществува и една по-тиха борба, която всички трябва да водим: борбата да станем себе си. 

Тези филми са за различни етапи от тази борба: съмнението, че живеем в лъжа, изграждането на собствена идентичност, зрелия избор как искаме да живеем. Постигането на независимост.

Джон Нада става независим на 13, когато бяга от вкъщи. Сега – на 30, бездомникът открива чифт слънчеви очила, които му позволяват да вижда реалността такава, каквато е: светът се управлява от извънземни, а хората са подчинявани чрез скрити послания, реклама и консуматорство.

They Live 1988

Можем ли да понесем истината, след като веднъж сме я видели? Очилата са метафора на критичното мислене, способността да разпознаваме внушенията, които сме приели за свои убеждения. Човек не може да бъде независим, ако не вижда силите, които го управляват. 

Свръхконтролиращи родители отглеждат трите си деца – две дъщери и син, в изолация. Управлявани чрез моркова и тоягата, децата нямат представа за света, извън къщата и градината, които обитават. Родителите дори се опитват да предизвикат афазия, като захранват младите умове с грешни дефиниции на думи. Филмът е потресаващ и заради сексуалните сцени, които са дехуманизиращи и девиантни.  

Dogtooth 2009

У голямата дъщеря се появява съмнение: Мога ли да осъзная, че единствената реалност, която някога съм познавала, е лъжа? Независимостта започва с въображението, със способността да допуснеш, че отвъд оградата може да съществува друг свят. Финалът не ни обещава, че бягството ще бъде успешно. Той само показва колко жестока цена може да има първият опит за свобода.

Били е 11-годишно момче от миньорско семейство, което открива, че балетът е по-интересен от бокса. 

Billy Elliot 2000

Неговото желание влиза в конфликт не само с волята на баща му, но и с представите на цялата общност за мъжественост, класа и принадлежност. От Били се очаква да наследи готова идентичност: да стане мъж като баща си и брат си, да заеме предварително определеното му място. Централен въпрос е: Мога ли да следвам това, което усещам като истина за себе си?

Въпросът пред 13-годишната Кайла Дей е различен: Как да стана човек, когото другите биха приели? Въпросът травмира Кайла, тя е тревожна, самотна и почти неспособна да общува с връстниците си. 

Eighth Grade 2018

Отговорът е независимост. Филмът не предлага чудодейно преобразяване. Кайла не побеждава тревожността веднъж завинаги. Но тя започва да вярва, че може да преживее неловкостта, отхвърлянето и несигурността, без да изгуби себе си.

Родители, учители, партньори и приятели ни казват какви трябва да станем – било от любов, от страх, а понякога просто защото подчинението прави живота предвидим. 17-годишната Кристин предпочита да бъде наричана Лейди Бърд, име, което сама си е дала. Жест на независимост, но и опит да се изобрети самоличност, която няма нищо общо с ограниченията на семейството и малкия град.

Lady Bird 2017

Нейният въпрос е: Как мога да стана себе си? Отговорът е раздяла. Раздяла с майката, която я обича силно, но трудно разграничава любовта от контрола. 

40-годишната Шърли Валънтайн е преждевременно остаряла домакиня, поробена от семейството си. Шърли разговаря със зрителите (и стената в кухнята), защото няма с кого. Тя си задава въпроса: Жив ли е още човекът, който бях? Изненадваща почивка в Гърция ще й помогне да си отговори.

Shirley Valentine 1989

Макар да е национален хит, особено сред домакините, филмът е морално амбивалентен. Демонстрира дилемата за цената на независимостта – без това да е целта му.

Шърли лъже, харчи парите на съпруга си – Джо, за пътуване, което той категорично отказва, изневерява му и изоставя брака си, без нито веднъж да проведе зрял разговор с Джо. Той е представен като скучен, недодялан, ограничен, грубиян, но… Джо е лоялен. Уилям Ръсел, сценарист и автор на едноименната пиеса, манипулира зрителите, за да подкрепят Шърли. Ако погледнем отвъд нуждите на комедията му, действията ѝ са, ако не дълбоко погрешни, то морално объркани. 

Любим филм, истинска история за Кристофър Маккендлес. След завършването на университета 20-годишният мъж дарява спестяванията си, унищожава документите си и напуска семейството си, без да каже къде отива. 

Into the Wild 2007

Вдъхновен от Хенри Дейвид Торо, Толстой и Джек Лондон, той отхвърля парите, собствеността, кариерата и сигурността. За него обществото е огромна машина за производство на неискрени хора, а природата обещава живот без лъжа и компромиси.

Мога ли да бъда истински свободен, ако не завися от никого и нищо? Първоначалният отговор е триумф на личната независимост. Краят е трагичен. 

След икономическия колапс на малко градче и смъртта на съпруга й, 60-годишната Фърн поема на пътешествие из Америка.

Nomadland 2020

Тя избира уникална форма на независимост, която поставя под въпрос общоприетите представи за дом и стабилност. Фърн избира пътя, като бягство от скръбта, но по пътя приема независимостта като спасение от конформизма и зависимостта на модерния живот.  

Канджи Ватанабе е чиновник, прекарал почти тридесет години зад едно и също бюро. Работата му не създава нищо, не променя нищо и не изисква нищо… освен послушание. На границата на 60-те Канджи научава, че е неизлечимо болен, той осъзнава колко малка част от живота му действително е била негова. 

Ikiru 1952

Канджи пита: Мога ли сам да реша какво да означава животът ми? Отговорът не е заминаване, а пристигане в смисъла да живееш. Независимостта от инерцията и безсмислието в името на себе си и другите.   

Честита Независимост — национална и лична.

*Превод: Христо Кънев, Цветан Стоянов

Изкуство на оцеляването

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *