20 филмa със самураи, които трябва да гледате преди да умрете

Аз съм мъж. И като всеки мъж вярвам, че съм единствен. Истината е, че съм като всеки мъж. Някъде в Y хромозомата ми е заключен интерес към: кучета, лъвове, тигри и акули, а също бързо движещи се обекти – коне, коли, комети, кораби и мотоциклети, а също експлозии, имплозии, ерозии водещи до геологически, апокалиптически прогнози, а също сини неща и неща, които се разклащат, полюшват, подскачат, приплъзват или са мокри… като последните важат и за жени.

Като всеки мъж се залепвам за екрана, когато на него има динозаври, каубои, пирати, нинджи или самураи. Днешната класация се посвещава на последните.

Rashomon 1950 (Рашомон)

Е гениален филм. Черно-бял разказ, който съдържа четири истории, предадени чрез майсторската кинематография на Казуо Миагава. Похватът на режисьора Акира Куросава ще бъде използван отново и отново, и отново в дузина западни филми.

Seven Samurai 1954 (Седемте самураи)

Е филмът. Какво би бил уестърн жанра без него? Или проектите на Тарантино, или Стивън Содебърг? Куросава пак си играе с начина на разказване. Един от първите филми, чийто сюжет е движен от събирането на главните герои в екип с обща цел.

Throne of Blood 1957 (Замъкът на паяците)

Е преразказ на „Макбет“. Преразказ свободен и любим. В една от последните сцени героят на Тоширо Мифуне е атакуван със стрели. Те са 100% истински. Куросава подрежда майстори на лъка, които стрелят по актьора, за да може изразът на лицето му да е реалистичен.

The Hidden Fortress 1958 (Трима негодници в скритата крепост)

Е Star Wars. Лукас си признава, че е повлиян от Куросава. Да видим: японският филм разказва за премеждията на двама забавни селяни – R2D2 и C3P0, които се опитват да се измъкнат от бойното поле и да се завърнат вкъщи. Те срещат скитащ генерал – образът на Тоширо Мифуне е раздробен между Хан Соло и Оби-Уан Кеноби. Заедно се опитват да помогнат на красива, но силна принцеса – Лея.

Yojimbo 1961 (Йоджимбо)

Куросава се вдъхновява от романите на Дашиел Хамет и американския филм ноар. Историята за странстващия безименен ронин, който върши добрини по пътя си става архетипна и от своя страна инспирира италианския спагети-уестърн.

Sanjuro 1962  (Санджиро)

Е леко – не по-добро, но по-смешно продължение на Yojimbo 1961.

Ran 1985 (Ран)

Е един от малкото епично-грандомански филми на Акира Куросава. Историята за упадъка на клана Ичимоджи е прочит на трагедията „Крал Лир“. Много критици определят филма като „шедьовър“ – признавам, че когато го гледах ми стана малко скучно и превъртях касетата. Касетата? Имаше такива неща, които се пускаха в черни кутии с надпис Gold Star.

Red Sun 1971 (Червено слънце)

E френско-италиано-испански… уестърн… със самурай. Участват Чарлс Бронсън, Ален Делон, Урсула Андерс и Тоширо Мифуне. Филмът е глуповатичък, но устойчив и свиден детски спомен. Особено сцената с бой между Бронсън и Мифуне. КАКВО ИСКАТЕ ПОВЕЧЕ!

Ghost Dog: The Way of the Samurai 1999 (Дух-куче: Пътят на самурая)

Е филм на Джим Джармуш, който гледам с удоволствие дори след 6 пъти. Освен, че е изграден по цитати от Хагакуре, кодексът на самурая от Ямамото Цунетомо, филмът е пълен със самурайска символика. Например Дух Куче застрелва една от жертвите си първо в корема, после в гърдите и накрая в главата. Това е последователността в сепуко. Джармуш пише ролята специално за Форест Уитакър и тя му приляга като ръкавица.

Twilight Samurai 2002 (Самурай на здрача)

Е първият самурайски филм на Йоджи Ямада. Номиниран е с Оскар за Най-добър чуждестранен филм. В него няма много битки, но има много душа – японска, скромна, силна.

Главният герой Сейбей е недобре платен самурай, който свързва двата края като работи допълнително в чиновническата кантора на своя клан. Колегите му прекарват дните си като средностатистически алкохолици, но той е различен. Всяка вечер, по едно и също време, точен като Seiko той се прибира у дома, за да се грижи за двете си малки дъщери и възрастната си майка. До деня, когато получава трудна задача…

The Hidden Blade 2004  (Скрито острие)

Е следващият филм на Йоджи Ямада. Той разказва историята на самурай от ниската каста, чийто живот е повлиян от промените протичащи в Япония от средата на 19 век. Реалистичен поглед върху сблъсъка между традиция и модерност – като The Last Samurai 2003 (Последният самурай), но без Том Круз.

Love and Honor 2006  (Любов и чест)

Е квинтесенция на японското разбиране за вярност, любов, чест. Ямада отново избира за герой мъничък човек. Шиноджо е тестер на храна в замъка на местния феодал. Той има мечта – да отвори училище за кендо, но е поразен от отрова, предназначена за неговия господар. В Love and Honor 2006 можете да видите една от най-романтичните сцени, които съм гледал.

Shogun 1980 (Шогун)

Е американският ТВ сериал, по книгата на австралиеца Джеймс Клавел, който караше българите да замират пред екраните на Първа програма. Английски мореплавател претърпява корабокрушение до бреговете на Япония. Морето го захвърля в центъра на битка за власт между двамата най-влиятелни мъже в Япония – Торанага (Тоширо Мифуне) и Ишидо.

Сериалът накара баща ми да купи книгата, майка ми да се влюби в Ричард Чембърлейн, а аз да открия странни чувства, които ме обливаха всеки път, когато гледах красивата Марико.

Ronin 1998 (Ронин)

Е филм на Джон Франкенхаймър, а самураят без господар е Робърт де Ниро. Ronin 1998 е доказателство, че яките екшъни нямат нужда от извънземен бюджет, за да са такива.

Samurai Fiction 1998

Е самурайски Pulp Fiction. Не знам дали заглавието е директна препратка към филма на Транатино, но работата на Хироюки Накано ме кара да смятам, че е. Филмът няма нищо общо с японската класика. Да, има много клишета – включително нинджа-жена, но сатиричните диалози, лудата работа с камерата, монтажът и музиката оставят впечатление за як MTV клип. Филмът е едновременно cool и съдържателен, което е рядкост.

Samurai Jack 2001 (Самураят Джак)

Е една от яките анимации по Cartoon Network, създадена от руския аниматор Генадий Тартаковский. Филмчето е детско и затова враговете на Джак най-често са роботи, които “кървят” машинно масло. Анимацията е с кинематографичен стил и множество препратки към класическите самурайски филми. В момента се прави игрален филм. Ч‘кааааааа!

Zatoichi 2003 (Затоичи)

Е гледната точка на Такеши Китано към Затоичи. Историята за слепия масажист-комарджия-майстор на меча е най-дълго разказваната в Японското кино. Затоичи странства по прашните пътища на Япония и защитава бедните и болните, слабите, и онеправданите.

Дори има американска, граничеща с пародията версия с Рутгер Хауер – Blind Fury 1989 (Сляпа ярост), един от онези филми, които ви е срам да признаете, че сте гледали. Бях млад и глупав. Обаче Zatoichi 2003 има сребърен лъв от Фестивала във Венеция.

Azumi 2003 (Азуми)

Филмът на Рюей Китамура не струва много, но ви дава много за това, което струва. Базиран е на едноименната манга, създадена от Ю Кояма. Той разказва за едно от десет сирачета, които са отгледани в планината от Дядо, който ги превръща в професионални убийци.

Да, да, да Азуми не е самурай. Но не е и нинджа. Тя е специална. Филмът има вертиго кадри, сякаш извадени от концерт на U2 и е класика за целия чамбара жанр – филмите, в които се въртят мечове. Има и продължение, което препоръчвам единствено на запалени манга любители.

13 Аssassins 2010 (13 убийци)

Е предпоследният филм на Такеши Миике, режисьорът на един от любимите ми култови филми Audition 2000. 13 Аssassins е безсрамен, безбожен и бесен. Това е мъжки филм, без никакви извинения, политическа коректност или замисляне за семейните ценности.

Kill Bill vol 1/ vol 2 2003-2004 (Убий Бил)

Е всичко изброено до тук – в едно…