Преди време попаднах на сносен анализ за държавната образователна система във в-к Дневник. Един от основните факти в него бе, че тя – системата е под чиновнически контрол. Което ме накара да си мисля за… супергероите.
Гилгамеш, Ахил, Херкулес, Супермен, Спайдърмен, Хълк – всички имат общи черти и връзка с метафизичното. Независимо дали носят божествено ДНК или са резултат от мутации, облъчвания, извънземна намеса те са дарени със сили и средства отвъд човешките.
Как свързах анализа за училищата със супергероите ли?
Повечето супергерои са движени от една идея – „Системата не работи”. Царете, парламентите, правителствата, полицията, съдебните институции са тук не, за да ни правят по-свободни и да ни защитават от тези, които пречат на свободите ни, а за да поддържат бюрокрацията.
Замислете се, Майка Тереза никога не е искала да бъде наричана „социален работник”, защото те са чиновници. Целта на чиновника не е да ви помогне, а да ви задържи в системата. Супергероят е „супер”, защото е извън авторитарната система на обществото.
V от V for Vendetta е откровен анархист. Крайно десният Роршах от Watchmen ненавижда либералната демокрация.
Жокерът (Batman) е нихилист. Мисля, че ако Ницше беше жив щеше да харесва Жокера повече, отколкото Супермен, защото първият е много по-близък до представата за Übermensch (свръхчовек). Супермен се крие от хората, има дилеми, терзания, мъки. Жокерът унищожава всички социални структури. Не иска пари. Не иска слава. Не иска власт. Не иска секс. Иска хаос.
Супергероите са част от времето и популярната култура. Те отразяват духа им, развиват се и еволюират с тях. Пикът в техния рейтинг са моментите на изпитания и трудности. Супермен се ражда през Голямата депресия. През Втората световна война Капитан Америка се бие с Хитлер, а Батман и Робин продават военни бонове. Спайдърмен е дете на ’60-те – беден студен, който не може да си плаща сметките. X-Men е първият комикс посветен на расизма, сексизма, хомофобията – омразата към различните. А вчера гледах последния филм от поредицата – X-Men First Class 2011 (X-Мен: Първата вълна).
В света има Coca Cola хора и Pepsi хора. Marvel хора и DC хора. Прегледах колекцията си и установих, че 52% от комиксите са на DC и нямам нито един на Marvel. Това ме прави DC човек. Като DC човек казвам, че X-Men First Class 2011 е това, което трябва да бъде.
Има: убедителен злодей с план, красиви момичета, добра игра, ефекти, интелигентно разказана история, стабилен диалог. Композирани с уважение към комиксите кадри от Матю Вон. Изпъкват двамата главни герои – Чарлз, бъдещият професор Х – в ролята е Джеймс Макавой и Ерик, бъдещият Магнито – в изпълнение на Майкъл Фасбендър.
Фасбендер е класа. Причината е силата на характера, който има късмета да играе. Магнито открадва филма. Той изпъква, защото освен отговор на въпроса КАКВО прави? – създава и контролира мощно магнитно поле. Има отговор на въпроса – ЗАЩО го прави? Движещата му сила е ясна.
Ерик е дете, чиито родители умират в концентрационен лагер, а той е третиран като лабораторен плъх от Себастиан Шоу (Кевин Бейкън), който напомня за доктор Менгеле.
Една от сцените, в които се влюбих включва младия Ерик, който влиза в бар някъде в Аржентина. Вътре са барманът и двама пораснали членове на Хитлер юген. Ерик пита с какво се занимават. Те казват, че са обикновени свинар и шивач. На въпроса им как се казва, Ерик отговаря: Родителите ми нямаха имена, бяха им отнети от свинари и шивачи.
Всяка авторитарната система прави точно това – поставяне етикета „народна“ върху бюрократичната си система, която започват да взимат решения от името на свинари и шивачи.
Разбира се, комикс фенът в мен има недоволства. Те не са обичайните, че режисьорът не следва мотамо комикса. Не съм фундаменталист, според мен отклоненията могат да са за добро. Дразни ме подборът на останалите мутанти – момиче водно конче, пич, който вика, един, който стреля с корема си и един дето умря по нелеп начин и да – беше черен.
Но това е без значение. Колкото по-възрастен ставаш, толкова по-трудно е да имаш герои. Но трябва. Защото общество без Х-хора е общество, без фантазия, без въображение, без надежда.
X-men е на Marvel.
Иначе First Class ми хареса толкова, че сега ми остават още 20% и си пускам първата серия. В Zamunda e просто X-men 2000.
Чудесен филм, ако се кефиш на филми по комикси.
Съдейки по сета на кабинета му в Аушвиц (защото вратата с Arbeit Macht Frei е точно от там), съм сигурен, че прототипът на Себастиан Шоу е точно Менгеле. Има и други препратки освен хирургическия кабинет. Последното място, на което има информация Менгеле да е бил е точно Аржентина, но това е друга тема на разговор.
А подборът на другите мутанти наистина беше странен. Но повечето очаквам повече да не се появят. Темата с негьра също е интересна. Моята версия е, че по времето, по което са писани тези комикси, политкоректността и задьлжителният черен в главна или второстепенна не е бил задължителен.
Знам, че е на Marvel и фактът, че DC човек (в случая аз) го препоръчва го прави специален 🙂
Дори мога да отида по-далеч…. като кажа…. че Marvel са много добри в правенето на филми по комиксите си, които са трудни за правене на филми, защото героите им са cheese.
Имат ужасни неща като Elektra, Fantastic four, Ghost Rider. Но имат адски много, които им се получават – Spiderman , The Punisher, Iron Man, Blade и даже единият Hulk, чух много хубави неща и за Thor. Явно тактиката им е, че в количеството може да се намери и качество.
Докато от “класическата” линия на DC ме грабва единствено Batman (ФЕН!). Обаче DC правят най-яките филми по комикси изобщо: Watchmen, V, Road to Perdition, A history of violence, RED и дори Constantine.