Братя и сестри – киномани, преди да започнем днешната проповед нека отворим Кодекса на киномана, за да си припомним два важни принципа за ходенето на кино.
Принцип първи: “И речено е, ако имаш рожба на 3 месеца – не я водиш на кино! Защото ходенето на кино не е ходене по мъките, а и защото е занимание само за онез, що могат да си придържат главата изправена сами, не спят следобеден сън и не сучат.”
Принцип втори: “Воистина е, братя, че има филми, на които допустима е, даже насърчителна е консумацията на пуканки. Но има и филми, на които не е. Тъпченето на осолен фураж на подобни прожекции кара другите да си мислят, че сте животно и скот.”
А сега – към филма.
В английския език има три думи за кино – „film“, „cinema“ и „movie“. Това са три гледни точки към едно нещо.
Думата „film“ назовава киното като изкуство, което е в екстровертна връзка със света около него. Киното като разказвач, коментатор, анализатор на живота. Citizen Kane 1941 (Гражданинът Кейн) е film.
„Cinema” – улавя интровертния поглед на изкуството към самото себе си. Киното като естетическо удоволствие, като търсене, опити, експерименти. Киното на Жан-Люк Года̀р е cinema.
“Movie” – предава третата функция на киното – икономическата. Киното като продукт, като развлечение, като нещо, което струва пари и е добре да направи пари, ако искаш да има още от него. The Dark Night 2008 (Черният рицар) е movie, а и всеки филм за пуканки – виж принципа по-горе.
Tree of Life 2011 (Дървото на живота) е кино от Терънс Малик. Участват: Брат Пит, Шон Пен, Джесика Частейн и няколко страхотни деца. И да, Дървото взе Палмата на Фестивала в Кан преди дни.
Tree of Life 2011 не е film, защото няма сюжет и не мога да ви го разкажа. Tree of Life 2011 със сигурност не е и movie, защото изпъди мнозина от залата. Пръв си тръгна любителят на пуканки. Разбрах, че е той, защото хрупането спря и думата Esprit, изписана с кристали, заблещука в тъмното към изхода…
Остава Tree of Life 2011 да е cinema – изкуство в чист вид. Тук стъпваме в територията на хората, които четат поезия, пият вино и използват думата “дискурс”.
Пия вино, дискурсът ми към него е, че е два вида – ставащо и гадно. Знам и какво е изкуство – защото гледам Top Gear. Изкуството е Alfa Romeo 8C. И всичко, което няма цел, освен да съществува само за себе си.
Tree of Life 2011 е Alfa Romeo 8C. Точно толкова, колкото изкуство е синьо квадратче на бял фон.
Първите 20 минути ме стиснаха за гушата, защото като дете често ме водеха на черква. И защото се замислям – от време на време. Мисля, че съм излизал на среща със следващите 40 минути – красиво-претенциозни, по отегчителен начин. Малко Кубрик, малко Koyaanisqatsi 1982, малко National Geographic, много шептене и близки кадри на Шон Пен с онзи поглед – знаете кой.
После нещата тръгнаха нанякъде, но повечето хора си бяха тръгнали преди това.
Делото на Малик е амбициозно – диалог с Господ. Не молитва – диалог. Тежко дело, празно дело и самотно. Малик комбинира въздействаща музика, монументални кадри и силни думи, но не успява да ги градира. Очакваш да се случи нещо, да се роди мигът на откровението – и точно тогава на екрана като риба на сухо шляпва носталгия, меланхолия, насилена захаросаност.
Смятам, че братята Коен се справиха по-добре с притчата за Йов в черната комедия A Serious Man 2009 (Сериозен човек). Историята на Лари Гопник, професор по физика, който търси смисъл в това, което се случва е разказана без превзетост, но интелигентно и с чувство за хумор.
Не съм гледал всичките проекти на Малик, но любим ми остава The Thin Red Line 1998 (Тънката червена линия) – явно предпочитам киното като film.
Мнението ми в едно изречение:
Красиво, натъпкано със символи, бавно и фрагментарно кино, което би било изборът на вестник Култура, ако още излиза.
Най-хубавото е, че заедно с мен в салона остана 9-10 годишно момче. Беше само и си помислих, че е объркало залата, защото връстниците му се тълпяха за X-men. Respect, little man!
Този филм е претенция, съчетана с булшит. Дървото може да бъде изгледано отзад напред, от средата към коя да е от двете части, на превъртания или без звук и нищо няма да се изгуби. Защото няма какво да се губи.
Сигурно си ходил на черква като малък, но със сигурност не си слушал. Едно от основните неща, които би трябвало да си чул е, „Неведоми са пътищата Господни“. В този cinema някакъв pretentious fuck, който трябва да бъде разстрелян редом до Шаямалан, си позволява да задава въпроси на Г-д и да разсъждава за живота по един ужасно красив като снимане и ужасно кух като всичко останало начин.
Казваш, че не е film, защото нямал сюжет и не си можел да го разкажеш. Е, има сюжет и мога да ти го разкажа в едно изречение – историята на средностатистическо американско семейство от раждането на първия им син до смърта на средния, показана по много красив, много муден, много бавен, много приспиващ, много сложен и много претенциозен начин.
Казваш, че не е movie, но в залата, в която бях аз имаше 20-ина човека дали по 15 лева за билет. 6 си тръгнаха. Не забелязах с какво бяха облечени. Може би защото гледах филма.
Ти го сравняваш с Alfa, а според мен е Волга – заблуждаващ външен вид и нищо останало.
Интересно е, че споменаваш Шон Пен, защото екранното му време е около 5 минути, което не знам каква част е от близо 2 часа и половина филм и по спомен има една реплика. Но това при Терънс Малик е често срещан похват. За справка – Тънка червена линия – жесток каст, голяма част, от който с епизодични роли.
Да сравняваш Малик с братята Коен е меко казано странно. Все едно да кажеш, че Ленард Коен се справя малко по-добре с възпяването на живота от Слави Трифонов.
Извинявай за резките думи, но такива сме ние – хората, които пият бира, пърдят, оригват се, бият жените си, не чували за Христо Смирненски и вино употребяват само домашното на дядо. Esprit нямам, ама ако е важно, ще хвана трамвая за Илиенци и ще си набавя поне едни чорапи.
А 9-10 годишното момче според мен е спало през цялото време. Просто на тази възраст още не хъркат и затова не си разбрал.
Един бърз послепис.
Дървото е взело Кан. Супер. Тея дни минаха MTV Movie Awards. За филм, главна мъжка и главна женска взе Twilight. Обещавам за него да не ти пиша толкова дълъг отговор. Няма да го гледам, не за друго.
О, Цъки – няма да „извиня“ думите ти, защото мисля, че са на място. И двамата имаме еднаква рационална оценка за филма. Но емоционалните следи у теб са по-дълбоки и водят до желание за екзекуция.
Очевидно е, че не си разбрал сарказма за виното, но това е, защото си пил бира 🙂
Малкото момче, което ми напълни душата, седеше до мен, а най-много го изкефиха динозаврите (Да, за тези от вас, които не са гледали филма – има динозаври). Към края започна да си насяда ръцете – явно друг емоционален отговор на случващото се на екрана.
Потресен съм, че си дал 15 лева за билет. Аз дадох 9. Това означава, че съм спестил достатъчно за 10 чифта чорапи от Илиянци, български – от Сливен.
“Малко Кубрик, малко Koyaanisqatsi 1982, малко National Geographic, много шептене и близки кадри на Шон Пен с онзи поглед – знаете кой.”
Подкрепям: Това е псевдоинтелектуален отпадък.
Когато започна слайдшоуто от Getty images си викам: “К’во правя тука, ве вече съм гледал 2001: A Space Odyssey, а това е много по-зле”. Хората в Кан явно са се объркали в желанието си да накажат Ларс фон Триер.
След такава добра статия и също толкова добри коментари, не ми остава нищо друго освен да гледам филма. Ще се опитам да не заспя, но не мога да обещая, че няма да ям пуканки 😉
Rozix, били сме заедно на кино и знам, че пуканки не ядеш…. туитваш като за световно, но пуканки не ядеш 🙂
Мдам, определено не съм схванал иронията.
Значи съм съгласен с всичко казано 🙂
Ей, голямо писане пада тук :)) Искам и аз да кажа два реда!
Момчета всезнайни, според мен като видите нов жанр, трябва да го разпознаете и да не го мешате с други 😀 Аз на тоя жанр му викам „филм по музиката“ (може и „филмова музика“:))
Интелектуален? Точно колкото Библията. Съзерцателен – да. Претенциозен – не. Малко излишно амбициозен – визия и монтаж не стигат, за да свържеш Големия взрив с Малкия (в главата на самотното човечЕ 🙂
На мен филмът ми беше приятен и уютен заради начина на снимане (не заради американското семейство!) Бих махнала около 45 мин., тези с NG. Нямаше да добавя повече просветление от тва дето го има, но сигурно щях да сменям темпото.
П.П. От нашата зала не си тръгна никой. За статистиката – дадохме по 8 лв. 😀
П.П.2 Пън или фиданка? Флейта или окарина. Мечтаеща да е Страдивариус поне 🙂
Чакам и Нуша да го гледа, за да отсъди 🙂
На мен филмът ми хареса. Не съм склонен да му правя дисекция, за да отстаня ненужния апендикс. Просто го приех като авторова воля. Толкоз.
Не без значение е факта, че отидох да го гледам съвсем сам, на хрумка. Нямах конкретни очаквания, а и не трябваше да се притеснявам за реакцията на човека до мен.
Бях ужасно гладен и, понеже нямаше време за друго, си взех големи пуканки. В началото на прожекцията в салона имаше седем души – аз и три двойки, хора на средна и малко над средна възраст – и, с оглед на космическата тишина, която населяваше салона през по-голямата част от времето (знаете за какво говоря), ми беше страшно неудобно да дъвча, но не спрях да ям (заради глада), ами пробвах да дъвча тихо. Така изгълтах повече от половината пакет полусдъвкан.
След първата третина си тръгнаха две от двойките, тези най-близо до мен. Притесненията ми около дъвкането намаляха до пренебрежим минимум.
Някакви си трийсетина минути преди края си излезе и последната двойка. Останахме аз и (всъщност той се появи малко след това) любезният страж на киносалона, който ритуално изпраща хората с усмивка в края на филма и после затваря вратата (знаете за какво говоря).
Това не ми попречи да се разплача малко преди финалните надписи. Не ме видя, защото беше тъмно и бях седнал ча-ак на предпоследния ред.
В друга ситуация навярно бих се отегчил от филма и неговата (несъмнена) претенция. Този ден, обаче, го харесах. Много.
🙂 🙂 🙂 Brilliant!
Хм, нещо против X-men ? Не. Така си и знаех…..