
Крисчън Бейл среща природата, среща двойка палави азиатки, среща Имоджен Путс, среща Фрейда Пинто, среща Кейт Бланшет, среща Натали Портман, среща даже Антонио Бандерас, който среща мацки, среща и много други хора.
Какво става след толкова срещи?

Tree of Life 2011 (Дървото на живота) бе опитът на Терънс Малик да води диалог с Господ. Амбициозно дело, тежко, празно и самотно. Откровение така и не дойде, за сметка на носталгия, сантименталност и насилена захаросаност.

Следващият проект на Малик – To the Wonder 2012 (До чудото), бе в списъка ми с най-лоши филми за 2013. Нарекох го „манийно-депресивна психоза и режисьорски онанизъм“ и го сравних с реклама на Calvin Klein Obsession от ’90-те години. Тук можете да гледате една, за да разберете.

Knight of Cups 2015 (Рицар чаши – както е известна таро картата на български) не е филм. Ама, не е и реклама. В тази поредица от кадри няма никой, за който да ви пука. Всички герои са красиви, богати, привилегировани, мрънкащи и шептящи досадници.

Практически няма сценарий. По думите на Крисчън Бейл никога не е имало. Сцените са импровизирани. Под импровизирани имам предвид, че актьорите са хвърлени пред камерата и трябва да правят нещо. Повечето започват да позират като във фотосесия за модно списание, което предполагам правят, когато не снимат филми. По дяволите, дори има сцена с фотосесия за модно списание!

Монолозите са „задигнати“ пасажи от езотерични книги. Диалозите? Те може би са писани от български сценарист. Например:
– С какво си облечена?
– С рокля.
– От какво е направена?
– От къде да знам.
… Мъглив двучасов трейлър на агонизиращо нищо, което моли за симпатия и потвърждение, че е изкуство.

Имам приятел, който вярва, че Мартин Скорсезе тайно снима порно, под псевдоним. Не знам прав ли е. Но след Knight of Cups 2015 съм сигурен, че Малик заработва допълнително, като снима за Getty Images, една от най-големите банки за стокова фотография в света.
Красиви, несвързани, некохерентни кадри, които ви губят времето, но могат да бъдат купени за имиджовата кампания на корпорацията Х или банката Y. Апропо, жаргонът за подобни кампании в света на рекламата е „корпоративна чикия“.

Малик се превръща в мародерска форма на Тарковски. Форма без съдържание. Изкуство от магазинче за 1 лев, интернет мим за безмозъчни кифли. Вдъхновяващ цитат върху generic кадър на красив пейзаж. Нещо като това.

Криптирана „мъдрост“, достойна за манекенка, която обича звездното небе и дългите разходки по плажа. „Коте“, което се гримира, докато седи в червеното си Mini – на зелен светофар, а вие сте зад нея и бързате за работа.

Имам приятелка индийка. Тя е много умна, добре образована, с прекрасно чувство за хумор и е тотален нърд. Живее в Калкута и често пъти ми е помагала с мнения и препоръки за блога. Тогава я представям като „госпожица Б.“
Преди седмица-две се оплаках на госпожица Б., че в София е топло, че десертът, който ям не ми харесва и че съм налегнат от моментна екзистенциална меланхолия. Този хленч породи толкова саркастичен и твърд изблик на гняв у Б., че страните ми пламнаха от срам.
Виж, приятел – започна тя – пиша от място с тропическа жега и 99% влажност, за да ти кажа: стегни се! Защото на света има милиарди хора с истински проблеми. Престани да ме задръстваш с измислените си страдания от „първия свят“. Вчера ме нападна група мъже със сопи, докато ходех по улица, по която се изливаха човешки лайна.
Та, в този контекст: Терънс, стегни се и престани да ни отегчаваш.
Мнението ми в едно изречение:
Филм нужен колкото бял пастел.
Искрено се възхищавам на търпението ти да гледаш Малик. За мен този режисьор е в графа „Шаямалан“. А именно – трябва 10 различни приятеля да ми кажат, че филмът е добър. Иначе приемам, че е същата повръщня като предишните му. Май съм писал и преди тук за това, но същия, макар и по занижен критерий, имам за БГ киното.
И Бела Тар ли е скучен?
Най-омерзителната трафаретна съвременна дума ми е „скука“. Скуката зависи от човека. Ако ти е скучно, значи проблемът е в теб, а не във филма или в каквото и да е.
„Какъв вид критика, коментар на изкуството, е желателна днес? Защото аз не твърдя, че произведенията на изкуството са неизразими, че те не могат да бъдат описани или перифразирани. Те могат да бъдат. Въпросът е как? Как би изглеждала критиката, която би служила на произведението на изкуството вместо да узурпира неговото място?“
@Цъки
Не знам как го гледам наистина 🙂
Просто всеки път му давам шанс, заради първите му няколко филма.
А последните му няколко филма са пълна загуба, за хората, които са ги финансирали и дори се говореше, че ще го съдят. Според мен трябва да снима реклами на парфюми и козметика. Мисля, че би могъл да направи нещо страхотно за CHANEL.
@Кирилов
Напротив, Бела Тар е един от звучно аплодираните режисьори в този блог. Дори и поради факта, че се отказа да снима филми 🙂 или поне това бе последното му решение, което ми е известно. Работите му освен висцерален ефект имат и интелектуален – поне върху мен. Разбира се, често е трудно да намирам съмишленици, които да споделят неумолимия ми рационализъм.
Последният проект на Малик е скучен. Това е прилагателното, което най-добре описва субективната ми досада и интелектуалната ми апатия. Произведенията на изкуството – в цялото им разнообразие, често ни дават възможност за скука. Може би затова артист като Джон Балдесари, когото също сме представяли, споделя мотото: “Няма да правя скучно изкуство.”
Има едно великолепно писмо на Оскар Уайлд до читател, който го моли да разясни уводните си думи от „Портретът на Дориан Грей“, а именно: „Изкуството е напълно безполезно“. Оскар Уайлд започва отговора си така: „Скъпи господине, Изкуството е безполезно, защото неговата цел е просто да се създаде настроение.“
Настроението, което създава Малик у мен е скука.
Интересно ми е какво е мнението на автора за Антониони.
Гледал съм … може би 2 или 3 филма на Антониони, което е 10% или по-малко от всичките му. Не мога да се изкажа за творчеството му.
Но е факт, че тези които съм гледал не са ме накарали да гледам повече. В блога съм писал само за Professione: reporter 1975, не толкова заради Джак Никълсън, заради внушителния кадър накрая.
Мога също да цитирам какво мисли Ингмар Бергман за Антониони: „Фелини, Куросава и Бунюел са в полето на Тарковски. Антониони се беше запътил също натам, но умря по пътя, задушен от собствената си досада. “ 🙂
Тук можете да видите мненията на други велики режисьори за други велики режисьори. Те са жлъчни, злобни и откровено вулгарни, но са силни, защото имат частици истина 🙂
Бях прочел за Репортера и очаквах такова мнение. Малик, без да ми е много любим и без да го смятам за един от Големите, както го възвеличават, ми харесва сравнително и продължавам да му следя филмите. А стилът му ми е най-близък до този на Антониони, но в един малко по-фастфуд вариант със задължителните обяснения и войсоувър.
А италианецът ми е един от любимите режисьори, без да твърдя, че му разбирам филмите. Винаги ме хваща и поставя в едно специфично състояние, както малко други го правят.
При нас @Galina обожава Фелини, а @Rozix харесва “ужасно много” Антониони. Може би мога да я накарам да напише нещо 🙂
Вчера гледах класацията на Марк Кермоди, водещият кинокритик на ВВС, който избира последният филм на Малик сред топ 10 най-слаби за тази година. Това е просто съвпадение. Често, той харесва неща, които аз не харесвам, а понякога и двамата харесваме неща, които повечето хора не харесват. Това е изкуството – въпрос на интерпретации и чувство.
Благодаря, че ни четете 🙂 Ще се опитам да направим хубав пост за Антониони
„Филм нужен колкото бял пастел.“ – Не съм сигурен, че разбрах сравнението, защото белия пастел е далееееч по полезен от колкото филма за който е писано – или може би това е положителен коментар 😉
Аз харесвам белия бастел като материал за рисуване, но Малик – НЕ. 🙂
http://www.newmastersacademy.org/wp-content/uploads/video_images/SH333/SH333_topimage.jpg
http://pre01.deviantart.net/56f1/th/pre/f/2009/246/3/3/33d550e5558c9082fe66c06dfd541a0c.jpg
https://i1.wp.com/lh6.googleusercontent.com/-WiVahItkxio/UZoi_FrPpuI/AAAAAAAACMc/Jv4O7P-G3Mk/w1036-h807-no/dt_62.png?ssl=1
https://www.youtube.com/watch?v=BGHkwKVwmP0
@Весо
Страхотни илюстрации с бял пастел 🙂
Да, просто търсех метафора за нещо ненужно и се досетих, че единственият цял и неупотребен пастел в детска кутия с пастели е белият 🙂