В чест на немския филм Victoria 2015 (Виктория), който е в един дубъл, решихме да направим хронологична класация с едни от най-красивите, увличащи и „Боже, как са го заснели това?!” кадри.
Rope 1948 (Въжето)
Хичкок мечтае да заснеме целия филм в един дубъл. Но се оказва невъзможно и се налага да използва монтаж.
Екипът влага толкова усилие, за да бъдат кадрите максимално дълги и непрекъснати, че в една от сцените тежката камера, качена върху тежка количка за плъзгане, чупи крака на оператора. Устата му бързо е запушена, той е извлечен от сета, а снимането продължава без прекъсване. Целият филм се състои от 10 „сцени”, най-дългата е 10:06 минути.
Paths of Glory 1957 (Пътеки на славата)
Стенли Кубрик е екстремен режисьор. Филмите му са пълни с екстремни герои в екстремно дълги сцени, снимани от екстремни ъгли с екстремни обективи и екстремно осветление. И макар тази екстремност да избухва в средата на 60-те години, Paths of Glory 1957 е славен филм.
Сцената в окопите декларира, че гледаме произведение на бъдещ майстор. По-къса е от 3 минути, но ще стане задължителна за военните филми. Тя демонстрира, защо режисьорите използват дълги кадри – за да отворят историята, за да ни въведат в мястото и времето, за да ни представят героите.
Десет години след снимките Кърк Дъглас казва в интервю: „Това е филм, който ще е добър години наред. Няма нужда да чакам 50, за да го знам. Знам го още сега.” Виж тук.
Touch of evil 1958 (Допир до злото)
Отварящият нощен кадър с бомбата – почти 3 минути и половина, е гениален. Засмуква ви с първата секунда. Като всеки гений Уелс е уволнен от студиото, заради несъобразяване с бюджета, постоянни препирни и „налудни” желания. Части от филма са дозаснети от режисьора Хари Келър. Виж тук.
Зеркало 1975 (Огледало)
Филмите на Андрей Тарковски са метафизика и визуална поезия. Дълги, бавни кадри, изпълнени със запомняща се красота. Зеркало 1975 не е линеарен разказ, а колаж от спомени, фантазии, илюзии, бълнувания, дежавю моменти и стихове на Арсений Тарковски, бащата на режисьора. Редуват се черно-бели, цветни и сепия кадри.
Моментът с горящия сеновал не е начален, но е в началото. Ефектът е на оживяла живопис, на блян, на съновидение. Виж тук.
Professione: reporter 1975 (Професия: Репортер)
Този филм е скучен, но за сметка на това и бавен. Ще разберете, защо Бергман смята, че Микеланджело Антониони ще умре от досада. Това, което донякъде реабилитира филма не е Джак Никълсън, а краят. 7-минутна сцена, заснета в прашна Андалусия.
Режисьорът реконструира фасадата на хотела, за да може да заснеме магическия момент, в който камерата минава през решетките на прозореца и се носи във въздуха. Виж тук.
Goodfellas 1990 (Добри момчета)
Отварящият 3-минутен кадър към „Копакабана“ е един от най-копираните. Причината Скорсезе да го заснеме е, защото не получава разрешение да използва централния вход на клуба. Виж тук.
The Player 1992 (Играчът)
Черната комедия с елементи на трилър е рекордьор. Това е филмът, в който участват най-много актьори носители на Оскар – цели 12. Разбира се, той е известен и с друго – уводът.
Робърт Олтмън заснема 8-минутен непрекъснат кадър, в който виждаме всички основни „играчи” в историята. За да бъде иронично, двама от тях обсъждат дългите кадри в киното. Целият диалог в сцената е импровизиран от актьорите. Виж тук.
Hard Boiled 1992 (Твърдо сварен)
Престрелка в болницата демонстрира сложна хореография, която само азиатци могат да изпълнят. Виж тук.
Satantango 1994 (Сатанинско танго)
Филмите на Бела Тар са буквално няколко дълги кадъра, ама дълги-дълги. Още първият ви прави буца в гърлото. В оригиналната си версия Satantango 1994 е 8 (ОСЕМ!) часа. Виж тук.
Hamlet 1996 (Хамлет)
Със своите 4 часа и 3 минути, това е един от най-дългите филми, произвеждани от Холивуд. Основният каст от актьори включва 9 носителя на Оскар. Но самият филм получава едва 4 номинации и не печели нищо.
Кенет Брана сигурно е бил разочарован. Най-малкото, защото е номиниран само за… сценарий. Като режисьор и изпълнител на главната роля обаче, той решава да заснема всички монолози на Хамлет в един кадър. Виж тук.
Boogie Nights 1997 (Буги нощи)
Има няколко страхотни кадъра, но отварящият ни разказва в 3 минути целия филм. Очевидно е повлиян от Мартин Скорсезе.
В интервю Бърт Рейнолдс си спомня, че Пол Томас Андерсън се възхищавал на всеки кадър, който правел: „сякаш ние сме първите, които го снимаме“. След уводния кадър Андерсън възкликнал: „Е, не е ли удивителен?!“, Рейнолдс веднага му казал 5 филма с подобно начало. „Не е оригинален – казва Рейнолдс – Но ако крадеш, кради от най-добрите“. Виж тук.
Snake Eyes 1998 (Змийски очи)
Брайън Де Палма е режисьор, който предлага неконсистентно качество. Нито можеш да кажеш, че филмите му са добри, нито можеш да кажеш, че филмите му са лоши. В 12-минутното начало обаче Де Палма използва максимално добре не само оператора си, но и Никълъс Кейдж. Само той може да направи подобно колоритно влизане в спортна арена. Виж тук.
Band of Brothers 2001 (Братя по оръжие), епизод 9
Обикновено дългите кадри са запазени за киното, защото са скъпи. Този сериал обаче може да си позволи 500 актьора с реплики, над 2000 статисти, 1200 костюма, които са винтидж дрехи, над 700 истински оръжия и 14 000 единици амуниции за снимачен ден. Той може да си позволи и над 3-минутен кадър от военна Германия. Виж тук.
Panic Room 2002 (Паник стая)
Филмът е заснет за 120 дни, най-дългият период снимки в кариерата на Джоди Фостър. Развива се в декори с реални размери – на стойност $6 милиона, но сцената за която ние си мислим е CG. Не сте очаквали, че камерата може да лети така, нали? Убедителен пример за яко 3D. 2 минути и половина, които отнемат на студиото една година. Виж тук.
Русский ковчег 2002
Александър Сокуров прави един единствен дубъл – 99 минути, за кратко най-дългият кадър, създаван някога. В него преминаваме през 33 отделни зали на Ермитажа и няколко външни зимни пейзажа. Актьорският състав и статистите наближават 900 души, помагачите извън кадър са хиляди, бюджетът е тайна. Виж тук.
Oldboy 2003 (Олдбой)
Има и по-добри филмови битки, но сцената в коридора е „иконична”. 3 минути и 34 секунди, които отнемат 3 дни снимки. Реална е. С изключение на едно намушкване с нож, което е добавено в постпродукция. Виж тук.
The Secret In Their Eyes 2009 (Тайната на очите)
Седях в киното и се чудех – Как са го заснели това?! Отговорът е, че този 5-минутен кадър в голяма степен е CG. Виж тук.
Children of men 2006 (Децата на хората)
Съдържа три дълги кадъра – когато Кий ражда (3,31 минути), когато колата попада в засада (4,11 минути) и сцената с уличното сражение (7,56 минути). Втората е изключително сложна за заснемане, но по-дългата ми е по-интересна. Не само заради мащаба, а заради пръските кръв, които попадат в обектива. Това е грешка.
Сетването на сцената отнема 14 дни, а заснемането – 2, пръските не са планирани. Когато Алфонсо Куарон ги вижда, извиква снимането да спре, но операторът Еманюел Любецки не го чува, заради взривовете и продължава да снима. Виж тук.
Gravity 2013 (Гравитация)
17-минутен отварящ кадър, който накара хората в салона да забравят, че са си купили пуканки. Виж тук.
True Detective 2014 (Истински детектив), сезон 1, епизод 4
Казахме, че най-често дългите кадри отварят историята. Кари Фукунага създава „най-великият кадър в историята на телевизията”, за да завърши. 6-минутен кадър, който ни залепва за екрана в очакване на следващия епизод. Виж тук.
Birdman or The Unexpected Virtue of Ignorance 2014 (Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството)
Актьорите трябва да наизустяват до 15 страници диалог, който да доставят с перфектна точност на точното място и в точното време – в грижливо планиран лабиринт от декори. Филмът съдържа серия от дълги кадри, които са монтирани да приличат на един. Най-дългият от тях е 15 минути. Виж тук.
It Follows 2014 (То следва)
Без да съм фен на жанра филмът на Дейвид Робърт Мичъл бе приятна изненада и удоволствие за мен през 2015. Ръкоплясках на началния кадър, който е под 2 минути, но ви хипнотизира.
Виждаме напълно нормална къща в предградията. Вратата се отваря със скърцане и ужасено момиче в токчета изтичва в центъра на кадъра. Всичко около нея е нормално – съседка си говори с нея, баща й излиза от вкъщи, но в цялото тяло на момичето има страх. Нещо или някой, или може би ние – извън кадър, я гледа, дебне, плаши. Ако внимавате, ще чуете, че след първото скърцане на вратата се чува второ, а след това трето, когато излиза бащата. Тук самият режисьор прави дисекция на сцената.
И сега нещо удивително за край.
Wings (Криле) е филм на Уилям А. Уелман и Хари д’Абадие д’Арастот от 1927. Той е първият носител на Оскар за Най-добър филм и единственият ням филм, който е почетен с тази награда до 2012, когато тази чест е оказана на The Artist 2011 (Артистът). В него можете да видите ето това…
One thought to “22 внушително дълги кадъра”