
Млада жена влиза в тъмна, празна стая. Малък, квадратен прозорец хвърля бледа светлина, върху бледото лице на жената. Стаята е пуста, но мръсна. Зловоние прониква в носа ви. Мирише на гнилоч, на блато, на разлагащ се плъх. Жената отива в ъгъла и намира нещо. Кофа. Навира кофата под парцалите, с които е облечена, кляка. Самотата е смразяваща. Дори урината, която дрънчи по ръждивия метал, не може да я стопли.
Прочети повече