
Черупките от яйца валяха по пода, без ритъм и разкаяние. Времето се изплъзваше, като дим през напукани пръсти. Някъде – между отблясъка на забравените коледни звезди и уханието на козунак, си спомних за него. Обещанието. Сграбчих дистанционното с ръце, видели много зими и недостатъчно справедливост. Бях дал дума, че ще гледам.
Прочети повече