In the Grey 2026 (В сивата зона) е последният опит на Гай Ричи в любимата му територия – свят на професионални престъпници, наемници, играчи, които общуват чрез остроумни реплики и насилие. С впечатляващ актьорски състав, филмът изглежда като всичко, което очакваме: елегантен, динамичен, самоуверен.
В епоха, в която външният вид е заместител на същественото, Ричи ни предлага зрелище. Екшън, твърде технически грамотен, за да бъде наречен слаб и твърде интелектуално мързелив, за да бъде наречен силен.
Нито триумф, нито катастрофа, той заема онова пространство в което стилът се преструва на съдържание, за да ни остави в сивата зона.
Думите
Филмите на Ричи се отличават с ексцентричен, ритмичен, агресивен диалог, който е пълен с британски хумор, сленг и бързи реплики.
Диалогът в In the Grey 2026 е функционален. Героите говорят в типичния за екшъните експозиционен стил, на ниво достатъчно, за да бъде разбрано от „международната“ публика.
Героите
Най-добрите филми на Ричи са пълни с незабравими чудаци, дребни бандити, колоритни гангстери.
Актьорският състав на In the Grey 2026 е привлекателен и известен, но на героите им липсват отличителни, странни особености. Злодеите, които обикновено са десертът, тук са екшън конфекция. Не знаех, че Хавиер Бардем има брат, а още по-малко, че и той е актьор.
Завоите
Ричи е известен с многопластови сюжетни мрежи, три или четири фракции се борят за нещо. Това постоянно надиграване води до хаотичен, непредвиден кулминационен момент.
In the Grey 2026 е праволинеен и предвидим като немска магистрала.
Визуалният стил
„Филм на Гай Ричи“ е обещание за емблематични кадри, резки преходи, игриви ретроспективни сцени, разделени екрани, креативни места за камерата, които чупят перспективата, нарязан монтаж, който може да е музикален клип.
In the Grey 2026 използва надписи на екрана, за да обясни и подсили сюжета, но визията прилича повече на източноевропейско копие на Гай Ричи.
Новата Гал Гадот?
Ейса Гонсалес постепенно заема нишата, която Гал Гадот освобождава – актриса, която студията поставят в центъра на скъпи екшъни с надеждата, че фотогеничността и самоувереното присъствие могат да заместят характера на персонажа.
И двете жени имат кадифен вид на средиземноморски богини, което ги прави „интернационални“ – поне в очите на кастинг директорите. И двете имат талант да носят дрехи. И двете разбират актьорското майсторство – като позиране за фотосесия.
В In the Grey 2026 героинята на Гонсалес дори има реплика, чиято функция е да компенсира тези мисли у зрителя. Нещо като: „Аз съм красива, красива означава глупава, глупава означава наивна. Точно това искам да си мислиш.“ ОК, заблуди ме. У-у-у-у, колко си умна.
Всеки професионалист рано или късно достига опасна точка в кариерата си. Моментът, когато успехът престава да бъде резултат и се превръща в имунитет. Екипът не задава въпроси, а бълва комплименти и кима утвърдително. Сценарии, които биха били върнати за пренаписване, започват да се снимат веднага. Недообмислени хрумки се превръщат в сюжети. Големите рядко се провалят заради липса на талант. По-често се провалят, защото след достатъчно успехи вече няма кой да им каже, че не всяка тяхна идея е добра.
Мнението ми в едно изречение:
Нито добър, нито лош – сив филм на Гай Рич.
45 мин му дадох! Всичко, което пишеш за стила, визията, изобщо, за качеството във филмите на Гай Ричи приключи някъде след първия Шерлок Холмс, което е 2009. Хайде, донякъде (с много компромис) с The Man from U.N.C.L.E… И до там!!! Моите приятели харесаха Джентълмена, аз не разбрах защо!
@Ясен Мисля, че Ричи, подобно на големите ренесансови ателиета, работи като организирана фабрика. Майсторите са поемали твърде много поръчки наведнъж и оставяли „екипа“ да „рабиоти“. А в края майсторът само се подписвал. Май е нещо такова.