На 8 февруари 1977 г. отчаян мъж на име Тони Кирицис отвлича сина на своя ипотечен брокер. Похитителят иска пет милиона долара, иска съдебен имунитет, но преди всичко иска лично и публично извинение от собственика на ипотечната компания. Всичко това се случва на живо по телевизията.
Звучи като измислица. Не е.
Dead Man’s Wire 2025 (Мъртва Хватка) е последният филм на Гас Ван Сант, който винаги е бил режисьор на музикалния клип, поет на американското независимо кино, скулптор на атмосферата.
Ван Сант харесва самотниците, аутсайдерите, хората, които не знаят къде принадлежат. Силен е, когато наблюдава отстрани. Тогава работи, за да получим Good Will Hunting 1997 (Добрият Уил Хънтинг), Finding Forrester 2000 (Да откриеш Форестър) или Elephant 2003 (Слон).
Не работи, когато избира стилистичен радикализъм. Тогава оставаме с дисонанс, алиенация, безсмислица и ненужност: Psycho 1998 (Психо), Gerry 2002 (Гери) или Last Days 2005 (Последните дни).
Какво е доброто в Dead Man’s Wire 2025?
Най-доброто е Бил Скарсгард. Той играе похитителя с мрачна, комична и непредсказуема енергия. Не знаеш дали ще каже нещо смешно, или ще направи нещо ужасно.
Ал Пачино е на 35 години, когато се снима в Dog Day Afternoon 1975 (Кучешки следобед), тематично подобен филм, но много, много по-добър. Той е на 85, когато се снима в Dead Man’s Wire 2025. Самият факт, че още го гледаме на екрана, е малък подарък.
Филмът намира точната атмосфера. Екипът улавя 70-те с внимание към детайла. Костюмите, осветлението, декорите и кинематографията създават усещане за време, което вече не съществува. Музиката също е готина. Имаш чувството, че гледаш стара видео касета, намерена в забравен шкаф.
Тук похвалите спират…
Защото ритъмът е неравен. Средата се проточва. Съспенсът е неоткрит. А Тони Кирицис – главният герой, остава загадка. Знаем какво иска, но не разбираме, защо трябва да го харесваме.
Той е човек, който превръща яростта си срещу системата в акт на насилие. Подобни истории се вписват в съвремието ни. Особено след публичната екзекуция на изпълнителния директор на UnitedHealthcare Брайън Томпсън – през 2024, и превръщането на Луиджи Манджионе – обвиненият убиец, в звезда. Популярни стават пациенти, които убиват лекарите си, ученици, които разстрелват съученици, бивши служители, които посичат колеги, съседи, които ликвидират съседи, защото кучето им лае.
Гас Ван Сант е визуален майстор. Но когато се опитва да се заеме с политически, философски или исторически анализи, интелектуалният му обхват се разминава с амбицията му.
За някой, който подкрепя небинарните хора, той е иронично бинарен. За него институционалната власт винаги е студена и корумпирана, а отчуждените, безцелно скитащи изгнаници на социума са чисти, красиви, трагични.
Ван Сант е гимназиален режисьор. Обича да романтизира бедността, зависимостта и психичните заболявания, като третира провалите, които са в основа на филмите му, като естетически фон за меланхолично настроение.
Dead Man’s Wire 2025 има всичко необходимо за голям трилър. Похитител и жертва. Пушка. Полиция. Пари. Медии и обществен натиск. Америка през 70-те. Но няма достатъчно напрежение или ум. Филмът е близък по качество и усещане със Stockholm 2018 (Стокхолм), на Робърт Будро. Tова не е комплимент.
Мнението ми в едно изречение:
Трилър-пародия, който не може създаде съспенс, докато се лута между дизайна на средата и класовата борба.
P.S. Темата е същата, но киното е от друга класа. Гледайте тези филми, ако не сте. Ако сте, гледайте ги отново.
