15 любими филма за писатели

Някой някъде сигурно е казал, че писател, който не пише е чудовище бременно с лудост. Ако не е, то съм го казал аз. 

Миналата седмица видях мим, който ме вдъхнови за днешния пост. Толкова е добър. Когато четем хубавите романи забравяме, че са родени от реки алкохол, планини наркотици, глад, мизерия, семейна травма и личностна карма. 

Книгите са изтъкани от агонизиращите пръсти на мъже и жени, които са всичко друго, но не и светци. Маниакално-депресивни, алчни, биполярни, завистливи, горделиви, мързеливи, умни, шумни, нарцистични фантазьори, които наричаме писатели.    

In a Lonely Place 1950 (На самотно място)

Трудно ми е да възприема Богарт като писател – на първо четене, но е отличен в този класически филм ноар. 

Хъмфри е писател, който не е писал нищо успешно от десетилетие. Това го прави кисел, гневен, избухлив – опасен. Последен шанс е възможността да адаптира чужд роман в сценарий. Сигурен е, че романът е боклук, за да си спести четенето кани на гости момиче, което да му го разкаже. На следващия ден е посетен от полицията. Момичето е убито, а той е без алиби.

Филмът напомня A Pure Formality 1994 (Чиста формалност) на Джузепе Торнаторе, в който известен писател е обвинен в убийство, а полицейският инспектор се опитва да намери истината, чрез серия от разпити. In a Lonely Place 1950 е част от Топ 50 филм ноар на Taschen.

Sleuth 1972 (Копой)

Известен писател (Лорънс Оливие) кани любовника на жена си (Майкъл Кейн) на гости, за да обсъдят ситуацията.

Режисьор е Джоузеф Манкевич, сценарият е на Антъни Шафър, по собствената му пиеса. Като прочетете „пиеса“, ще си помислите: „Ааааа, не искам да гледам двама души си говорят в стая“. Ще си го помислите – с право, но така ще пропуснете един от най-интересните филми правени някога. Не е хипербола. Шедьовър е. Оливие и Кейн са толкова добри, че и двамата получават Оскар номинация за Най-добра главна роля. Има римейк от 2007 – с Майкъл Кейн и Джуд Лоу, режисиран от Кенет Брана. Пропуснете него, но не и оригинала!  

Deathtrap 1982 (Смъртоносен капан)

Трилър-комедия по пиесата на Айра Левин, под вещата режисура на Сидни Лъмет. Зигзаг и загзик, пълен с изненади. 

Сидни Брюл (Майкъл Кейн) е драматург, постигнал слава и богатство, но сега е отчаян. Последните му пиеси са серия от провали. Той е мишена на критическа жлъч и отрова, скоро Бродуейн ще престане да му се обажда. В пика на чувството си за импотентност, Сидни получава чернова от Клифърд Андерсън (Кристофър Рийв), негов студент. Пиесата е перфектна. Гарантиран хит. Сидни е опустошен, завистта му прелива в пъклен план. 

Barton Fink 1991 (Бартън Финк)

Ако няколко от филмите в списъка виждат сантиментално-мечтателната страна на творчеството, това е писането като мъчение, като страдание, като ад.

Любим филм от братята Коен, които комбинират черна комедия и трилър. Бартън (Джон Туртуро)  е писател, който е принуден да се продаде в Холивуд. Комерсиалното писане го отвращава, но трябва да се яде. Той получава поръчка за сценарий, по тема която му е непозната, а крайният срок ужасяващо чука на вратата. Не стига това, но Финк е обвинен в убийство. Коен написват сценария, като начин да се „отпушат“ творчески, докато работят по друг филм – Miller’s Crossing 1990 (Проходът на Милър).

Naked Lunch 1991 (Гол обяд)

Сюрреализъм, фантастика и кошмар на Дейвид Кроненбърг, психо трип по едноименния роман на Уилям Бъроуз. Мъж се надрусва с инсектициди, което му дава силата да вижда отвъд реалността. 

Филмът е пълен със случки от живота на Бъроуз, включително начинът, по който убива жена си, докато се опитват да разиграят легендата за Вилхелм Тел. Макар главният герой да е изтребител на насекоми, филмът е за писането, изтезанието на мозъка и душата, под въздействието на хероин и Бог знае още какво.

Naked Lunch 1991 е в колекцията ми от филмова психеделия, заедно с Fear and Loathing in Las Vegas 1998 (Страх и омраза в Лас Вегас), John Dies at the End 2012 (Джони умира накрая), Under the Skin 2013 (Под кожата) и Mandy 2018 (Манди).

Henry Fool 1997 (Хенри Фул)

Този филм е толкова 90-тарски: кадрите, диалозите, героите, актьорите. Независим е. Струва $900 000. Печели награда за сценария си от Фестивала в Кан. Става култов. Доказателство? Има английска експериментална група за психо рок и джаз, която е кръстена на него. Разбира се, изглеждаше вехт, още преди 15 години.

Тих боклукчия, който всички смятат за бавноразвиващ се, започва да пише опасна, скандална, порнографска поезия, която го прави „рок звезда“ и „гласа на младото поколение“. Причината е, че в живота му нахълтва Хенри Фул, бомбастичен, високопарен, мегаломан, женкар, пияница, престъпник и карикатура на писател. Неща се случват, думи се казват, често не е ясно защо, но ако консумирате определен вид билкови цигари, може би ще ви хареса. 

Following 1998 (Преследване)

Това е дебютът на Кристофър Нолан, който – сигурно не знаете, не е учил кино. Той завършва английска литература. Може би затова главният герой е млад писател. Заснемането на Following 1998 отнема над година, защото екипът се състои от хора, които „ходят на работа“.

Младият писател търси теми и колоритни характери. Решава, че ще следи хора, които привличат интереса му, по улиците на Лондон. Един от следените забелязва, че е следен. Казва се Коб и е крадец. Младият писател намира това, което е търсил. Апропо, Нолан ще рециклира името Коб – така се казва героят на Леонардо Ди Каприо в Inception 2010 (Генезис).

Finding Forrester 2000 (Да откриеш Форестър)

Историята на Гас Ван Сант, по сценарий на Марк Рич, прилича на много други. Три по-силни филма са: Dead poet society 1989 (Обществото на мъртвите поети), Scent of a Woman 1992 (Усещане за жена), Good Will Hunting 1997 (Добрият Уил Хънтинг). 

Освен че демонстрира силата на менторството и позитивното педагогическо влияние на мъдростта, филмът ни среща с различен Шон Конъри. Той е Уилям Форестър, легендарен писател и настоящ отшелник. Образът е измислен, но е сглобен от двама истински новелисти – Джеръм Селинджър и Джон Кенеди Тул. 

Wonder Boys 2000 (Момчета чудо)

Прекрасен малък филм на Къртис Хенсън, който печели две номинации за Оскар и награда за Най-добра музика на Боб Дилън. 

Преразказ по романа на Майкъл Шейбон, който среща три интересни героя. Грейди Трип (Майкъл Дъглас) е професор по английска литература, който в младините си пише бестселър. Оттогава e в творчески блокаж. Депресиран и почти постоянно напушен, той не се отказва. Пише всеки ден и по много. Новият му роман минава 2000 страници. 

Грейди има двама талантливи студенти. Хана Грийн (Кейти Холмс) живее в къщата му под наем и е тайно влюбена в него, а Джеймс Лиър (Тоби Магуайър) е луд или… гений. Комедията-драма е умно изследване на характера, което вижда света на творчеството, през призмата на романтизма. 

Harry, He’s Here to Help 2000 (Приятелят Хари)

Продуцентите не могат да решат как да преведат заглавието на английски. Аз съм го гледал като With a Friend Like Harry – така присъства в една от класациите ни, но в момента заглавието е по-близко до оригиналното френско: Harry, un ami qui vous veut du bien, нещо като „Хари, приятелят, който ти мисли доброто“.

Страхотен трилър в Хичкок стил. Френско семейство с финансови проблеми среща Хари, гимназиален приятел на бащата – Мишел. Хари е фен на Мишел и писателският му стил, но е разочарован, когато разбира, че Мишел е спрял да пише. Хари ще поправи тази несправедливост.

Iris 2001 (Айрис)

Биографичен филм за писателката Айрис Мърдок и нейния съпруг Джон Бейли, базиран на книгата му „Елегия за Айрис“. 

Джуди Денч и Кейт Уинслет печелят едновременно номинация за Оскар, съответно за Най-добра главна и поддържаща женска роля. Двете са младата и възрастна версия на Мърдок. Бях решил в списъка ми да няма биографии, но това е изключително изключение.   

Adaptation 2002 (Адаптация)

Ако трябва да избера само един, ще е филмът на Спайк Джоунзи и Чарли Кауфман. Комедия, драма, писателска тревога, терзание, метареалност.

Чарли Кауфман (Никълъс Кейдж) е нает да адаптира роман в сценарий. Писателят страда от ниска самооценка, анемично самочувствие, вкоренено убеждение за непълноценност, творческа нерешителност, интелектуална суета.

Той споделя дома си с Доналд (пак Никълъс Кейдж), неговият брат близнак, но пълната му противоположност.  Доналд е сигурен, че ще се справя по-добре от брат си и дори отива на курс при истинския, но в случая изигран от Браян Кокс, Робърт МакКий, легендарен инструктор по писане. Филмът ме убеди, че Чарли Кауфман е оригинален, интелигентен, брилянтен писател и един от най-добрите сценаристи в света. 

Midnight in Paris 2011 (Полунощ в Париж)

Георги Господинов, Харуки Мураками и Казуо Ишигуро, Дани Бойл, Ричард Линклейтър, Спилбърг… Редица творци са фиксирани в носталгията. Дали защото носталгията е добър маркетинг, дали защото искат да я разберат, дали защото сами са носталгични, искат да се сгушат в нея. 

Midnight in Paris 2011 е носталгичен трактат на Уди Алън. Гил е начинаещ писател, който блика от кеф, когато помисли за Париж. Златната ера на интелектуалната бохема. Със силата на носталгията Гил среща Хемингуей, Франсис Скот Фицджералд, Гъртруд Стайн, Т. С. Елиът, Ман Рей, Коул Портър, Дали и Бунюел. 

The Great Beauty 2013 (Великата красота)

Паоло Сорентино ни запознава с Джеп (Тони Сервило), 65-годишен журналист и театрален критик. Той се носи по вълните на сладкия живот, върху сала на първия си и единствен успех. Роман, който написва, когато е на 20. Джеп е забравил смисъла. Слял се с повърхностния, лекомислен, кух, безплоден живот на римския „елит“.   

Сорентино казва, че идеята за филма идва от признание на Гюстав Флобер, че би желал да напише роман за „нищо“. Режисьорът ни среща с успели, известни, богати артисти, интелектуалци, политици, чиито хедонистични, шарени, шумни животи се състоят от това „нищо“. Топ 5 любим филм от 2013.

Can You Ever Forgive Me? 2018 (Можете ли да ми простите?)

Пак да повторя, не исках да включвам биографии, но историята на писателката Леонор „Лий“ Израел е сякаш измислена за филм. 

В началото на 90-те кариерата на Лий е мъртва. Това не спира сметките, данъците и таксите. Гладът, а може би мързелът принуждават писателката да извърши най-голямата литературна фалшификация. Тя започва да измисля и пише писма от големи писатели и филмови звезди. Продава над 400 от тях. Не само това, но започва да краде оригинали – от музеи, архиви и библиотеки, за да ги сменя със собствените си „творения“. Най-добрата роля в кариерата на Мелиса Маккарти.

Ако сте гледали всички тези филми, то опитайте още. 

The Shining 1980 (Сиянието) е филмова 10-ка, но филмът на Стенли Кубрик е повече за бавното полудяване на алкохолизиран мъж, отколкото за писането. Но да – главният герой е писател. Barfly 1987 (Муха на бара) е полуавтобиографичен разказ на Чарлс Буковски, който е сред най-автентичните портрети на алкохолизма. 

Misery 1990 (Мизъри) и Secret Window 2004 (Таен прозорец) – още два филма по Стивън Кинг, в които протагонистът е писател. Първият ви е познат, вторият е приемлив. Ядрото му е страхът на повечето писатели, че някой ще ги обвини в кражба на идея.