Не казвам, че наркотиците са хубаво нещо, но сигурно ще ви трябват, за да оцените този филм напълно.
Какво ви трябва: DMT, DOB, LSD, мескалин или просто да идете за гъби? Тази история е напълно 奇妙な。クレイジー怖い。
Смъртта на Джон е адаптация по книгата на Дейвид Уонг John Dies at the End, която e забелязана от режисьора Дон Коскарели – не, не съм гледал нищо друго, но знам, че е култов. Разбирам защо.
Соев сос е нов наркотик, който ви дава възможност да отворите вратите към други измерения. А те се отварят и в двете посоки – ние можем да минем през тях, но и нещата отвъд могат да дойдат при нас. Джон и Дейв се „мариноват“. Джон умира, а Дейв трябва да спре нашествието от страхотии, запътили се към Земята.
В тази психодилична каша ще разпознаете моменти от: Fear and Loathing in Las Vegas 1998 (Страх и омраза в Лас Вегас), Trainspotting 1996 (Трейнспотинг), Bug 2006 (Насекомо), Twin Peaks 1990-1991 (Туин Пийкс), Dude, where’s my car 2000 (Пич, къде ми е колата), Dogma 1999 (Догма)… а по-мъдрите от вас могат да си спомнят и Videodrome 1983 (Видеодрум).
Изпъкващи сред объркващия сюжет са Чейс Уилямсън (Дейв), млад актьор, който изнася филма – въпреки ниския бюджет и липсата на кохерентност, и Пол Джамати, който не е това, което мислите, че е.
Мисловните осцилации на Коскарели създават няколко великолепни сцени – особено една, която включва брадва, а ефектите са като от едно време. Перфектна комбинация за бира, пуканки и още нещо.
Мнението ми в едно изречение:
Attention! This is a mindfuck!