65

Преди 3 седмици трябваше да обърна внимание на 65 2023, научната фантастика написана и режисирана от Скот Бек и Брайън Удс. Двамата мечтаят да направят такъв филм от детските си години.

В 65 2023 ще видите Адам Драйвър, космически кораби, динозаври, живописни пейзажи. Дразнещ филм. Дразни ме, че както не е супер слаб, можеше да е супер силен. 

Два малки проблема

Първо, концепцията – ХОРА В СВЕТА НА ДИНОЗАВРИТЕ, не е нова, на 111 години е. Маркетингът на 65 2023 дори експлоатира този факт. „65 ни върна страха от динозаврите, който последните версии на Jurassic Park ни беше отнел“ – пишат платените критици и журналисти. 

Като всяка добра лъжа и тази е 50% истина. Истина е, че динозаврите вече не са страшни. Не само заради 3D-то, а защото са мейнстрийм, защото промениха функцията им. От заплаха и смъртоносен проблем, те са моменти за разтуха, комедия, пародия. В Jurassic World: Dominion 2022 (Джурасик свят: Господство) ги ловят с ласо, брат. Добре дошли, семейство Флинтстоун!

Второ, мозъкът ни бързо забравя. Спомняме си пиковете или паденията, специалните моменти. Затова в развлекателните филми е важно да има една или две големи, сочни сцени. Трябва да имате 5-10 минути, които да ме шашнат.

Кинг Конг се катери по Емпайър Стейт Билдинг. Тиранозавър пробива ограждението си в Jurassic Park 1993 (Джурасик парк). Уличната престрелка в Heat 1995 (Жега). Преследването с паркур в Casino Royale 2006 (Казино Роял). Скокът, който преминава в брутален ръкопашен бой в The Bourne Ultimatum 2007 (Ултиматумът на Борн). 

В 65 няма такава сцена. Кулминационната битка с динозавъра (няма да пиша колко зле са някои от динозаврите) е банална и предвидима.  

Ако глупостта беше спорт, щяхме да сме шампиони 

Ще пропусна, че в 90-те минути са наблъскани максимален брой жанрови клишета – болно дете, астероидно поле, барокамери, героят е сам, но се оказва, че не е, поредица от насилени съвпадения, тревопасните са добри, хищниците са зли (сякаш не сте виждали бесен слон, хипопотам или носорог), динамично дуо от възрастен и дете… 

Филмът би работил дори с тях. Основният му проблем е същият като на Prometheus 2012 (Прометей) – глупавият сценарий. Недомислен, без страст, без грижа, без съспенс.

Значи, НЯКЪДЕ в космоса има човешка цивилизация. Хората носят обувки като нашите, дрехи като нашите, технологиите им са като нашите или като нашите, но догодина. Говорят английски – с речников запас от 21 век. 

Милс (Адам Драйвър) е капитан на кораб. Нужно е да работи като… космическо такси, за да направи пачка, за да излекува болната си дъщеря. Очевидно, цивилизацията, която има космически кораби и стазис технология, все още страда от сериозни заболявания.

НАКЪДЕ и ЗАЩО „кара“ Милс не е ясно. Той „пърпори“ нанякъде. Пърпори, защото това е кино вариант на космоса, в чийто вакуум има звуци. 

Милс е буден, но всички други пътници са в стазис сън. Катастрофират на непозната планета, която е… Зе-мя-та…. пре-ди 65 ми-ли-о-на го-ди-ни. ????!!! Чакай, чакай, чаааакай малко! КАКВО?!

Точно тук е. Точно сега. Лявото ви мозъчно полукълбо преживява късо съединение. Логика, факти и правила, научно познание, последователност, и закономерност, ориентиране в реалността – бушонът изгоря.

65 2023 унищожава колективното свойство на интелекта и съзнанието, мисленето, въображението, и паметта да работят. Колкото и динозаври да ми покажете postfactum е без значение. Защото това е най-тъпото нещо, което съм чувал! Дори няма машина на времето, която да го оправдае. 

Как Скот и Брайън можеха да направят СТРАХ-отен филм?

Скот и Брайън можеха да запазят същата история, същите герои, същите актьори, същите диалози. Просто трябваше корабът да катастрофира на друга планета. Така дори и динозаврите можеха да са по-интересни и страшни. Защото по-талантливи хора от Скот и Брайън можеха да направят концепти за „космически динозаври“. 

Можеха да работят със специалистите по спекулативна биология, които създават поредицата The Future is Wild  2003. 20 години по-късно 3D-то е смехотворно, но науката зад него работи.

Можеха да привлекат хора като Андрю Уайтхърст – директор на визуалните ефекти на Annihilation 2018 (Изтребление) или илюстраторa-писател Рон Милър, който твори в областта на астрономията, астронавтиката и научната фантастика.  

VikasRao, който има трактат за реалистичната биология на драконите.

Невероятният Алекс Райс, който е майстор в изграждането на извънземни планетарни светове. 

Или студио MELODYSHEEP, което е спец в полираната космическа документалистика, епика и съспенс. Студио от няколко човека бие всичко ново, което можете да гледате по Netflix.  

Мнението ми в едно изречение:

Каква пропусната възможност!