Този блог е за филми и за да ми помага да забравям, че работя в рекламата. Един от фетишите на маркетинга е „360-градусовата кампания“. Според маркетинговия жаргон това е: стратегически планирана, тактически интегрирана кампания, която утилизира всички маркетинг микс елементи и точки на контакт.
На човешки език означава, че посланието е фокусирано и с вас – през цялото време, точно като в Minority Report 2002 (Специален доклад). Когато сте вкъщи, когато вървите по улицата, возите се в такси или метро, влезете в магазин, или излезете от града. Винаги е пред очите ви, в ушите ви, в мислите – даже в сънищата ви.
И не говорим само за наличност на информацията, а за ефект. Тя винаги работи, контекстуално съобразена със съответната среда и сцена.
Това е блянът на маркетинг специалиста. Той лелее свят, в който може да създаде не просто ЕДНА такава кампания, а „платформа“. Начин за генериране на ВИНАГИ и ПОСТОЯННО отличен контент, който е сигурен, нескончаем, програмируем и предвидим в следващите 3, 4, 5 и повече години.
Хора, които не могат да предрекат какво ще си поръчат за обяд, са сигурни какво ще говори корпорацията им – с хиляди служители и многомилионен бюджет, през 2028-ма. В реалността 95% от тези „платформи“ се провалят – в рамките на година-две.
Хората помнят много малко от собствения си живот. Прекарваме дните си на автопилот, защото мозъкът ни е претоварен. Спомняме си пиковете или паденията, но не и нещата между тях. Затова идеята за дългосрочно, запомнящо се съдържание катастрофира, когато я пренесете от теоретичния модел в реалността.
Днес на пазара за внимание има свръхпредлагане, ограничено (от времето) търсене и много шум. Ние сме „частични“, живеем за момента. Живеем в култура, по-бърза от всякога, а и нищо не е сигурно. Има група хора, които дори оспорват, че 2+2=4.
Бизнесът работи в поредици от тримесечия в Excel, хората живеят в емоционални моменти.
Маркетолозите на холивудските студия го разбират. Два от последните филми, които гледах го доказват. The Tomorrow War 2021 e фантастика-екшън на Amazon. Black Widow 2021 (Черната вдовица) e комикс-екшън на Marvel/Disney.
Това не са силни филми, но не са и слаби. Не са „360-градусова кампания“, богата на добре измислени елементи, които работят заедно в хармония, за да може цялото да ви погълне и остане с вас задълго. Те са „сбор от моменти“.
Филми, които са сглобени на PowerPoint, но сега маркетингът им разполага и с „дата“ от Google. Композирани са от Изкуствен интелект така, както се пишат съвременните поп хитове.
Три дни, след като сте гледали такъв филм, няма да можете да го разкажете – сигурен съм. Месец по-късно ще сте забравили, че сте го гледали и гарантирам, че ако се сетите, няма да искате да го гледате пак – целия. Но с радост ще изгледате клипче от „онзи момент“ в YouTube.
The Tomorrow War 2021 е 2 часа и 18 минути, но целият филм е три момента. Сцената, в която виждаме извънземните за първи път – 2 минути и 30 секунди. Бомбардировката на Маями, градът е завзет от извънземни – 4 минути и 7 секунди. Извънземните чудовища атакуват последната човешка крепост – 6 минути.
Това са три отлично направени момента. Страшни. Емоционални. Гледаеми. Зареждат ви с адреналин и допамин. Какво има между тях – няма значение. Ако запомните нещо, ще са тези три момента, а не целия филм.
Black Widow 2021 – е 2 часа и 14 минути. Трите момента, които ще запомните са: Първата битка между Таскмастър и Черната вдовица – 1 минута и 58 секунди. Ръкопашният бой между Наташа и Елена (сцена без смисъл, но яка) – 1 минута и 37 секунди. Бягството от затвора – около 5 минути.
Какво има между тях? Има предъвкани, преживяни, преповтаряни визуални и сюжетни клишета. Ако има хумор, той е бързо разбираема, плоска, PR-прочистена, одобрена от „комитета по шегите“ и „разрешена от ръководството“ беззъба закачка.
Винаги е имало копия – например на Die Hard 1988 (Умирай трудно), екшън, който мога да разкажа от-до и бих гледал за 25-и път. The Tomorrow War 2021 и Black Widow 2021 не са просто копия, те са сбор от планирани моменти. Мисленето и бюджетът са похарчени за тези 12-15 минути съдържание, а не за „подробностите“ между тях.
Дали гледаме нов модел за правене на кино?
Съобразени с това как хората купуват и консумират, филмите ще са фокусирани върху кратки цветни петна. Визуални „туитове“, разделени от несъществен пълнеж. Цунами от филми, които са отлични в кратки отрязъци от време, вместо посредствени през цялото.
Свързани публикации:
Филми прецакани от маркетинга си