Как глобализацията прецакa филмите?

Какво стана с различността? Защо няма нищо интересно за гледане, нищо свежо, нищо оригинално, нищо различно?

Лятото още не е в разгара си, но вече са ясни някои от големите губещи. Сигурен съм, че и тази година ще е по-добра от миналата, макар продажбите да се движат по-бавно. Това е тенденцията.

Повечето филми губят пари. Повечето означава 80%. 6% от печелившите са отговорни за 49% от световната печалба. И трябва да си признаем, че тези 6% са боклук.

2017 беше най-слабата от 25 години в САЩ. Американските зрители не ходят на кино. Причините са комплексни: цените на билетите постоянно скачат, както и цената на услугите, които киното предлага – паркинг, напитки, храна. Реалната цена на пакет пуканки например е 90 цента, но кината ги продават за 8 долара.

От магическо изживяване ходенето на кино става стресово такова – в кината е мръсно, шумно, агресивно и даже опасно. Технологиите ни дадоха огромни телевизори и стрийминг услугите. Сега можете да гледате филма вкъщи – с домашни органични пуканки, без някой да ви рита седалката, докато говори по телефона.

Но преди всичко, американците не ходят на кино, защото филмите са гадни. А причината гадните американски филми да са на печалба е глобализацията.

Според актьора Антъни Маки: …в момента Холивуд произвежда филми за 16-годишните и за Китай.

Така е. Американските филми вече не са американски. Не става дума само за Супермен, който вече не е американец, а е „жител на Земята“. Американските филми не носят американските ценности като цяло.

Всеки е отнякъде. Автомобилите са от Германия, часовниците са от Швейцария, пицата е от Италия, шампанското от Франция, джинсите са от Америка. И макар най-скъпите марки джинси да са френски, италиански или японски, те са успешни, защото създават впечатлението, че са от Америка.

Днес американските филмови компании хаотично се опитват да са „всичко за всеки“. Нека снимаме в Канада, тя прилича на САЩ, но и на всяка друга страна, нека сложим сцени от Европа, нека единият герой е китаец, сервирайте някаква индийска храна и къде е африканското дете.

Когато се опитваш да се харесаш на всички, не се харесваш на никого

Герои, които са отникъде, нямат конкретна култура, ценности и идеали са безлични. Това се отнася не само за американското, но за всяко друго кино, което се опитва да е световно.

Ситуациите в глобалните филми трябва да бъдат опростени, за да бъдат разбирани. Диалозите затъпени. Актьорите трябва да преиграват емоциите си, да хиперболизират реакциите си. Нюансите са невъзможни. Тишината също. Филмите започват да приличат на оперета или мюзикъл, на кич водевил.

Александър Пейн, режисьорът на Sideways 2004 (Отбивки), казва, че филмът му показва Америка, която не виждаме повече в американските филми, защото те вече не са за американци. „Знаете ли – казва Пейн – националното кино е необходимо“.

Това са мислите и на някои съвременни френски режисьори, които споделят, че е все по-трудно да се правят „френски“ френски филми.

Известната филмова журналистка Лин Хиршберг прави същото наблюдение – още преди 15 години, докато е на фестивала в Кан. Всичко, което харесвам в американското кино – пише тя в The New York Times – вече е мъртво. Американските филми бяха реклами на живота в Америка. Те бяха изкусно направени, комплексни, дълбоки, по американски готини. Сега стават груби, изопачени преувеличения.

Според нея първият филм, който тласва бизнеса в тази посока е Titanic 1997 (Титаник), който първоначално прави едва $28 милиона в Америка, но над $1,5 милиарда извън нея, за да финишира с над $2 милиарда.

Киното е „най-важното“ изкуство, още от времето на болшевиките в Русия. Поради своята масовост и въздействие, то винаги е било поле на ожесточени културни битки и в Америка. Холивуд обаче започва да се съобразява с ценности, които са обратни на американските. Да приема чужда цензура и пропаганда.

Сценаристите на римейка Red Dаwn 2012 (Червена зора) заменят съветските войски, които нападат САЩ в оригинала, с китайски, защото смятат, че днес само Китай има военната мощ да го направи. Китайското правителство плаща доста пари, за да се направи промяна. Така САЩ е нападната от Северна Корея.

В книгата, по която е направен World War Z 2013 (Z-та световна война), зомби чумата започва в Китай, заради некомпетентността на местното политбюро. Заразата във филма започва от Корея, след заплаха, че филмът няма да бъде пуснат на китайския пазар.

Все по-често американските филми биват прочиствани от идеи за свобода, независимост, самостоятелност, самоуправление, индивидуализъм.

Те са хаотични, почти безсюжетни спектакли, в които неопределени, невзрачни, характерово безцветни индивиди се носят по течение от аутсорсната 3D анимация, докато си разменят целенасочено опростени реплики.