Защо всичко е толкова политизирано?!

Да. Не. Никога. Със сигурност. Тук. Там. Ние. Те. Това е сърцето на идеологията. Получавате отговор, преди да сте задали въпрос.

Днес хората са готови да се бият и дори убият заради тривиалното – филм, песен, плакат или панирано пиле. Защото панираното пиле е нещо повече от панирано пиле, то е политически символ.

Политиката е важна, защото политическите решения имат последствия за всички ни. Политизирането на живота ни обаче е нездравословно. То хвърля съществуването ни в постоянна битка, в която трябва да унищожим враговете си.

Професиите ни, приятелите ни, връзките ни – всичко, което купуваме и консумираме, гледаме, и слушаме става средство за нападение или защита. Всичко става оръжие.

Ние сме политизирани дори, ако откажем да бъдем. Получаваме повиквателна за някой от войнстващите лагери дори, ако не откриваме смисъла на войната. Аристотел не е имал това предвид, когато е казал, че „човекът по природа е политическо животно“. Имал е предвид, че хората имат нужда да живеят в общност, да си сътрудничат в името на добрия живот и доблестните постъпки.

Красивото и доброто са свързани още от времето на Платон. Естетика и етика – заедно, са част от оценъчната ни система за архитектура, литература, кино и другите произведения на изкуството.

Може да е спекулация, но ще кажа, че живеем във време, което убива красивото, за да го замени със скандалното. Тогава? Остава ни само етиката, търсенето на отговора на въпроса: какво сме длъжни да правим?

Нещата се политизират, преди да се анализират. Заемате политическа позиция, дори с желанието си да гледате или не даден филм. Дали филмът има естетически качества е без значение, от значение е да извършите „правилното действие“ – да гледате или не. Политическата ви пристрастност ви задължава да го харесате или не.

Ето няколко примера.

Десните сили в САЩ направиха биографичния екшън Lone Survivor 2013 (Самотният оцелял) култов, пак така American Sniper 2014 (Американски снайперист) стана най-печелившият филм за годината.

Левите опитаха да направят същото с един от най-слабите филми за миналата година – Ghostbusters 2016 (Ловци на духове). Хората трябваше да го гледат (и задължително да го харесат!), защото е римейк с жени в главните роли.

Тази година XX 2017 бе широко рекламиран като „феминистка хорър антология“, която трябва да ни хареса по същите причини. Сценаристите и режисьорите са с вагини, а не с пениси.

Приличният – на фона на другите филми по комикси, Wonder woman 2017 (Жената чудо) постигна финансов успех, носен на гребена на феминизма. Кино в САЩ дори забрани на мъже да си купуват билети. С това наруши не само американските закони, но и принципите на самата Жена чудо.

Поредният посредствен екшън на Майкъл Бей – 13 Hours 2016 (13 часа) бе рекламиран като „филмът, който ще спре Хилари Клинтън“. Последният филм на Салма Хайек – Beatriz at Dinner 2017, беше продаван като „първият анти-Тръмп филм“, но това не го прави добър филм.

Пластмасовата комерсиална оргия Beauty and the Beast 2017 (Красавицата и звярът) се оказа новият Brokeback Mountain 2005 (Планината Броукбек), защото един от второстепенните герои – мъж, танцува в една от сцените с друг мъж. Това трябваше да ни накара да ръкопляскаме.

Харесваната от зрителите криминална драма Shot Caller 2017 (Лидер от затвора) беше нападната от лявата преса като „патриархален и патологично мачистки“. Ако го гледате, значи сте потенциален бияч-изнасилвач.

На никой не му направи впечатление, че филмът за поетесата Емили Дикинсън – A Quiet Passion 2016 (Прикрита страст), е безхарактерен, неравен и пълен с фактологични грешки, но той бе облят с политически коректни аплодисменти, защото… Емили Дикинсън, феминизъм, лесбийка в главната роля.

Макар да има своите идилични-Норман Рокуел моменти семейната военна драма Little Boy 2015 (Малко момче) не е шедьовърът, за който беше представен от американските евангелисти и ултрадесни коментатори. Филмът е супа от сантименталност и инфантилизъм.

Мога да продължа с примерите, но няма.

Защо е така?

Ако кажем заради маркетинга, ще сме прави. Последните 3-4 години модерен, а понякога и ефективен е социалният маркетинг. Марките не продават по класическия начин – убеждавайки ни в рационалните или емоционални ползи на продукта. Те предпочитат да изстрелят бърз залп от социални каузи и политически манифести, които се раздухват от услужливите медии.

Блицкриг подходът работи особено добре за киноиндустрията, която е принудена да го използва заради пиратството. Ако правите пари, трябва да ги направите бързо, преди филмът ви да „цъфне“ в торентите. Затова е по-удобно да създадете „скандал“, който да нажежи атмосферата предварително.

Това черен щурмовак ли е в трейлъра на Star Wars? Ама, забелязахте ли го?! Тоест… подкрепяте робовладелството? Видяхте ли как Ноуми Рапас се подлага на операция в Prometheus 2012 (Прометей), за да изреже извънземно от тялото си? Демек, подкрепяте абортите?! Скептични сте, че 55-килограмовата Шарлиз Терон може да пребие двама тренирани 85-килограмови мъже – едновременно, в Atomic Blonde 2017 (Атомна блондинка)? Сиреч, според вас жените нямат право да гласуват?

Макар и верен отговор маркетингът не е единственият отговор. Маркетингът обикновено е паразит, който се възползва от вече създадена гостоприемна среда.

Може би причината всичко да е политизирано е друга. Колкото и структурирана, логична и систематизирана да е науката, тя е твърде емоционално стерилна, за да спечели войната с религията. Науката успя да убие боговете, но не успя да убие нуждата на хората да вярват.

Така, както баба ми вярваше в чистотата на Богородица, някои от колежките ми вярват, че веган диетата ще донесе вътрешна чистота в иначе „мръсните“ им тела. Така, както баба ми вярваше, че католиците са еретици, американските студенти вярват, че ако си купят маратонки New Balance ще станат вероотстъпници и безбожници, които подкрепят Тръмп.

Господ е заменен с политиката, религията с консуматорството, а мисионерският плам със социалния активизъм. Както отбелязва Анаис Нин „виждаме нещата не според това какви са те, а според това, какви сме ние.“

Свързани публикации:

Как биха гласували любимите ви супергерои?

Какво гледат консервите? И защо това е важно за телевизиите?