Миналата седмица трябваше да дам съвет. Приятел получи текстово съобщение, в което му бе обяснено колко е ценен и добър и му бе отправено предложението: „нека да си останем приятели“.
Това ме накара да се сетя за съветската анимация.
Когато бях дете даваха много съветски детски. Вълкът и заекът от Ну Погоди! 1969-2006 например са копие на Tom and Jerry 1940- (Том и Джери). Котаракът Леополд пък е обърната версия на Pixie and Dixie and Mr. Jinks 1958-1961 (Пикси, Дикси и мистър Джинкс), в което котаракът е добър, а пакостливи са мишките.
Та, този Леополд имаше запазена реплика: „Ребята, давайте жить дружно!“ – „Момчета, хайде да живеем дружно!“. Не може ли да бъдем приятели – котките и мишките? Какво мислите вие?
„Винаги оставам приятелка с бившите си. Винаги“ – казва тя. „Приятелството между мъже и жени е невъзможно“ – вярва той. „Приятелството с бившите ви показва, че сте зрели. Да скъсате напълно една връзка, след като сте инвестирали толкова много в нея е детинско и глупаво“ – смятат „експерти“.
Казусът разделя хората. Според единия лагер да останеш приятел с „бившия“ е равносилно на това „да сте имали куче, то да а е умряло, но вие да си кажете: Ей, що да не го оставим да гние в средата на стаята, беше добро куче?“.
Според другия лагер да останете приятели означава, че сте хуманисти, че ви е грижа. Признавате сложността на живота. Светът не е черно-бял, има сиви нюанси. Приемате човешките взаимоотношения като континуум, като прогресия, като постоянни „преговори за близостта“. Днес сме приятели, утре „повече от приятели“, вдругиден не сме приятели, но после пак сме приятели.
Това е убеждението, че ако започнете да строите кулата на връзката си върху основите на приятелство – като Рос и Рейчъл например, когато чувствено-романтичната част от нея се срути, двамата ще се приземите върху пухената възглавница на приятелството.
Наблюдателните биха забелязали, че най-често хората, които вярват в това вярват и в концепции като: „безкофеиново кафе“, „веган бургер“, „обезмаслено мляко“, „пиле от соя“ или „бонбони без захар“. Тези неща са теоретично, а някои и действително възможни, но са перверзия на оригинала. Разводнен вариант, произтичащ от идеята, че светът може да бъде обезопасен за всички, че всички могат да са победители, никой не може да е губещ. Има начин да избегнем „лошите“ мисли, чувства и ефекти. Има начин всички да сме приятели.
Какво е приятелство?
За някои отговорът е: да вечеряте веднъж седмично, да излизате „на кафе“, да ходите на кино или театър, да обсъждате колегите, да пътувате заедно. Да поддържате близост в името на общи интереси. Но това ли е сърцето на приятелството?
От времето на Сократ приятелството е човешка добродетел, съзнателното благоразположение на двама души, което се основава на взаимна любов, внимание, откритост, преданост и доверие.
Сърцето на истинското приятелство е уязвимостта ни. Само на приятел можем да споделим и признаем неща, които иначе ни изпълват със смущение, стеснение, страх или срам. Неща, които – ако другите знаят, биха ни унизили, биха накърнили престижа ни. Приятелят е пазител на нашите тайни, има ключ към нашето достойнство. Познава нашата сила и особено – нашето безсилие.
Приятелството се базира на взаимност – не можете да налагате интимност на околните. Трябва да имате съгласието на отсрещната страна да ви приеме, а вие да приемете нея. Ако можете да го направите – честито, вие сте приятели.
Ако обаче „приятелството“ ви е конструирано от престорени усмивки, избирателна искреност и редактирана честност, тогава сте просто двама души, които функционират чрез паравана на егоистичните си интереси. Нямате приятелство, имате лайфстайл. Нямате приятелство, имате фалшиви надежди… или поне един от двама ви. Нямате приятелство, имате победа на етикета над етиката.
Това не означава, че сте лоши хора – само лицемерни. Лицемерието, макар и порицавано, е в основата на множество достижения на цивилизацията. Маската на чистосърдечие и добронамереност улеснява съществуването ни.
Университетско изследване на психолозите Джъстин Могилски и д-р Лиза Уелинг показва, че най-често „да си останем приятели“ е предложение, което извира от мрачни дълбини на човешката психика. По-често то е отправено от нарцистични натури и психопатични личности. За нарцисите този тип „приятелство“ осигурява публика и високо самочувствие – нарцисите мразят да губят. За психопатите е въпрос на студена и прагматична преценка на ресурсите – достъп до обслужващ персонал, лесен секс, контрол и власт.
Какво мога да ви предложа аз? Това, което правят повечето хора инстинктивно – изберете цивилизованата дистанция.
One thought to “Какво е общото между бившите ви гаджета и съветската анимация?”