Един романтик срещнал класик и ето какво станало

Студен, смразяващ, леден, фригиден, айсберг, безчувствен, безстрастен, безсърдечен, арогантен, неромантичен, клиничен, тенекиен човек, робот, компютър, нечовек – това е пълен списък с думи използвани по мой адрес от жени, които са се опитвали да ме характеризират, анализират и бичуват. Думите изплуват най-често, но не винаги, когато не съм засвидетелствал вниманието си по начин и количество, което жените са очаквали.

Оскърбленията за едни са комплименти за други.

От дете се възхищавам на герои, които могат да останат хладни, спокойни и проницателни в мъглата от чувства. Не смятам, че съм постигнал този идеал. Смятам, че съм скептичен и временно резервиран, но не и безчувствен човек.

Друго, което чувам често – буквално тази сутрин, е: „Мислиш твърде много”. Сякаш това е лошо. Докато мислех за това се сетих, че в любимата книга на Нуша – „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”, Робърт М. Пърсиг разделя човешкия разум на класически и романтичен.

„Класическият разум разглежда света преди всичко като подповърхностни мисловни форми. Романтичният разум го разглежда преди всичко от гледна точка на непосредственото възприятие.

…За романтичния модел са характерни преди всичко вдъхновение, въображение, творчество, интуиция. Преобладават по-скоро чувствата, а не фактите. …Наопаки, класическият модел се подчинява на разума…

…Класическият стил е праволинеен, неразкрасяван, неемоционален, пестелив и внимателно осъразмерен. Неговата задача не е да вдъхновява емоционално, а да извлече от хаоса порядък и да направи непознатото познато. Това не е естетически свободен и естествен стил. А естетически ограничаван. Всичко се контролира. Стойността му се определя от умението, с което се упражнява този контрол.”

Замислянето над тази подялба може да ни помогне в търсенето на отговора на въпроса: Кой съм аз? Или поне: Защо, по дяволите се караме?

Чувство и Мисъл

Романтиците изпитват наслада от неща, които не подлежат на директно рационално обяснение. Те се дразнят, когато „мислите твърде много”. Романтиците живеят в свят на интуиция, поезия, мистика и езотерика. Свят с гледачки и оракули, магии, чудеса, аури, таро, астрология, и пречиствания. Романтиците се радват, когато има късметче към кафето. Аз винаги им давам и моето. Усмихвам се, когато им се падне нещо хубаво.

Класиците знаят колко заблуждаващи, неясни, погрешни, болезнени и нараняващи – за тях и за другите, могат да са избухванията на чувства. Класиците жадуват анализ, яснота, ред и обяснение „Защо?”. Те се дразнят на Бекет, който им напомня, че понякога няма отговор на въпроса.

Спонтанност и Книга

Идол за романтиците е детето. Образец за тях са неговата спонтанност, естественост и неудържимост. Кумир за класиците е учителят. Те приветстват ригидната структура на книгата, училището, просветата, дисциплината, лекцията и упражнението.

Идеализъм и Реализъм

Революция, бунт и утопия – добре дошли са в сърцето на романтика. Романтиците лелеят един по-добър свят. Свят изтъкан от светлина, мир и заситеност. Свят без бедни, болни и отчаяни хора. Те бленуват свят, в който някой се грижи за всички.

Класиците приемат, че светът, в който живеем не е добър. Но също знаят, че може да е много по-лош. Класиците познават опасните импулси на човешката душа – похот, чревоугодие, алчност, леност, гняв, завист, горделивост и онази нестихваща жажда за власт.

Познавам Нуша от 2003-та, бяхме колеги първите 7 години, но до ден днешен, тя не разбира иронията като похват. Често пита: „Това ирония ли е?”. Романтиците копнеят за нещата такива, каквито би трябвало да бъдат, а не такива, каквито са. Затова те не схващат иронията – моментът, когато едно уверено очакване не се оправдава. Иронията ги сблъсква с несъвършеното, незадоволително, неадекватно състояние на света, а това е болезнено и пораженческо за романтиците.

Пътешествие и Покой

Приключение, пътуване, одисея, скитничество, това е животът за романтика. Нови хора, различни места, цветове, храни и подправки. Музика, танц, екзотика и неизвестност. Вечен бяг от скуката. Ужас е да си сам, страх е да се застоиш.

Тихият живот, удоволствието да не правиш нищо, да съзерцаваш, да си направиш чай, да четеш – това е класическият живот. Рутината побеждава хаоса. Един романтик може да пропътува хиляди километри, за да стигне връх, на който в малък храм и в покой го очаква монах, който може би никога не е слизал от планината. Парадоксално е, че романтикът търси просветление от своя антипод.

Повечето от нас не са крайни и споделят ценности от двата типа мислене. Сигурен съм, че имаме нужда от тях. Благодарение на романтизма чуваме щурците в градината, заради класицизма знаем, че са щурци. Романтизмът пише стихове за луната, благодарение на класицизма стъпихме на нея. Романтизмът ни даде влюбването от пръв поглед – в което аз вярвам, повярвайте ми. Но класическото мислене ни помага да останем и след първия поглед, когато разберем, че другият не е идеал, а е просто човек. Това вече е романтично.

Свързани публикации:

Светът на илюзията

Влюбването – обяснето, чрез филми и наука