Този понеделник трябваше да публикувам пост за френски филм. Но няма, защото в събота вечер, докато се прибирах пеша по „Раковска“, подминах двама млади мъже, които не говореха за коли, жени или футбол. И двамата създаваха впечатлението, че по принцип това са любимите им теми, затова се заслушах.
Единият мъж се оплакваше на другия: „Защо всичко е гадно, брат? Защо всичко е… е, такова“ – каза той и посочи опашката от хора в Subway – „Консуматорското общество ни ебава майката. Хората говорят само къде да се яде“ – добави той – „Навсякъде само нещастници“.
Защо сме нещастници? И как да го променим?
Щастието е американска концепция. В Декларацията за независимост на американските колонии Томас Джеферсън написва – още през 1776-та: „…че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуждаеми права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие“.
В началото на 20 век икономистът Алберт Хиршман ще обърне фразата “pursuit of happiness” – „стремеж към щастие“, но също „преследване на щастието“ в „щастие от преследването“. Това е двигателят.
Консуматорското общество култивира неудовлетвореност. Младият мъж, вместо да си седи вкъщи на свещи или да спи, бе излязъл да се разхожда – обут в маратонки, по осветена с електричество улица. Консуматорското общество му даваше две неща в изобилие – комфорт и удоволствие. Благоденствието обаче му бе донесло и скука – време, в което да се оплаква от комфорта и удоволствието.
Трябва постоянно да ламтим за новото и различното, за да избегнем скуката на комфорта. Ламтежът ни създава стрес в системата. Стресът движи нещата напред – наука, производство, бизнес, икономика.
Първият политик, който се влюбва в тази сила на консуматорството е американският президент Хърбърт Хувър. В обръщение към рекламни и ПР специалисти в началото на 30-те години на 20 век, той казва: „Вашата работа е да стимулирате желание и трансформирате хората в постоянно движещи се машини за щастие. Машини, които са ключът към икономическия ни напредък“.
Разбира се, мисленето за хората като за органични машини е нечовешко. Но има няколко човешки неща, които можем да направим, за да сме щастливи.
Шопенхауер казва, че човечеството се люшка между скука и страдание. Спрете да се оплаквате. Знам колко трудно е това, защото по природа съм мрънкало. Един от хората, които вярват, че нещата винаги могат да са по-добри. Но намалете мрънкането. Страданието е част от живота. Винаги имаме избор. Сами избираме дали ще живеем като свине или като порядъчни хора. Животът ни се определя от решенията, а не от условията.
Не очаквайте винаги да се случи най-доброто. Високите очаквания винаги водят до разочароващи резултати и ниско самочувствие.
Изберете череп за част от интериора – съветва Ален де Ботoн. Мислете повече за смъртта. Напомнянето, че имате ограничено време ще отсее бързо всички нищожни проблеми, с които се „борите“.
Научете се да се смеете – на себе си и на другите. Хуморът е велико оръжие в борбата за оцеляване. Той ви издига над ситуацията. Виктор Франкъл, психиатър оцелял в 4 нацистки концлагера, пише, че хуморът е „хитрост, която се научава при овладяването на изкуството да се живее“.
Щастието не може да се преследва, то трябва да последва – допълва Франкъл. Трябва да имате причина да сте щастливи. Човекът не може да търпи безсмислен живот – мисли и Карл Юнг. Трябва да имате смисъл.
Намерете смисъл. Той може да е в това, че работите, че създавате, че учите, че ви се случва нещо ново. Той може да е дори в това, че страдате.
А най-добре е, когато смисълът идва от това, че обичате.
Красиво написано!
Благодаря!