„Всички велики и драгоценни неща са самотни“
Джон Стайнбек „На изток от рая“
Историята на изкуството е историята на хората, които излъчват думи, мисли, идеи, образи, картини – радиовълни към Вселената, с надеждата, че те ще бъдат уловени и разчетени от някой като тях. Зов за завръщане към другите.
Може да сте самотни навсякъде, но самотата има по-специфичен вкус, когато живеете в голям град, заобиколени от милиони хора – пише Оливия Ланг в The Lonely City. Самотата е лична. Но светлините на големия град я правят колективна. Заедно я обитаваме – макар и поотделно.
Едуард Хопър е художникът на градското отшелничество. Той живее и работи в Ню Йорк, град богат на тълпи. Въпреки това, в картините на Хопър хората са заградени от празни пространства. Не се опитвам да рисувам Америка – казва той – аз рисувам себе си.
Хопър ще повлияе на Алфред Хичкок и създаването на Rear Window 1954 (Прозорец към двора 1954), филм който слива изкушението на воайорството и уязвимостта на отчуждението.
Специфичната самота на големия град, която е уловена от надничащото око на камерата е в сърцето на Inside views, фотографският проект на Флориан де Ласе. Тя също започва в Ню Йорк, но улавя човешкото изгнание и в мегаполиси като Истанбул, Токио, Париж, Пекин.
Усещането за изолираност, изоставеност и пустош кара телата ни да реагират драматично. Самотните хора чувстват стаята по-студена, отколкото е всъщност. Подвластни са на слухови и визуални илюзии. Предразположени са към сърдечни заболявания. Бавно, но сигурно „разбитото сърце“ става реалност за тях.
Страх и паника – дефицитът на социалното повишава концентрацията на хормони като кортизол. Самотните са стресирани – макар да са сами. Да си погребан жив е темата на Buried 2010 (Погребан). Градска легенда и кошмар споделян от мнозина – включително Едгар Алън По и Ханс Кристиан Андерсен. Ядрото на фобията може би е смъртта, но смъртта като ултимативната изолация.
„Самотен“ е дума, която навява скръб, тъга, болка, съчувствие. Често хората изпитват срам от самотата си. Да си сам означава да си различен, да си различен означава да си сам, когато си в центъра на този порочен крък си самотен – пише Сюзън Гордън в Lonely in America – Да си самотен означава да си се провалил.
Самотата е субективно усещане. Не зависи от възрастта ни, броя приятели, които имаме, числото любовници или следовници, които владеем. Самотата зависи от едно – желанието за връзка с другите.
В една от теориите си Мелани Клайн споделя, че самотата не е единствено жаждата за присъствие, докосване, целувка, прегръдка, любов. Тя е нуждата да бъдем разбирани. Да бъдем разбирани – дори без думи. Помислете за това, когато се карате с някого, че не е направил нещо, което сте си мислели, че ще направи.
Винаги съм съжалявал Плюшкин от романа „Мъртви души“. Той е образ на скъперничеството, който трябва да презираме, но също е пример за ефекта на самотата. Трупането заради самото трупане е болестта и на Ебенизър Скрудж в „Коледна песен“. Такава е и героинята на Сали Фийлд в Hello, My Name Is Doris 2015 (Здравейте, казвам се Дорис).
Някои събират пари, други вещи, а трети котки. Тези хора развиват „лоялност към обектите“, с които се затрупват, защото не могат да я развият към хората.
Самотата може да е резултат или да отключи и по-тежки психични заболявания. Това се случва с героинята на Катрин Деньов в Repulsion 1965 (Отвращение). Психозата й избухва, след като тя е оставена сама в апартамента на сестра си. Филмът е образец на жанра психо-хорър. Подобен е The Eyes of My Mother 2016 (Очите на майка ми) – филм за ужасите на самотата, който ще ви травмира.
Самотата е цената, която плащаме за дълбочината на мисленето си. В дневника си Вирджиния Улф споделя, че самотата ни помага да достигнем иначе недостижимата реалност. Харесвам тази идея. Самотата е коренът на думи като: самообладание, самонаблюдение, самопознание, самосъзнание. Само когато си сам можеш да си себе си, да се познаеш истински. Жесток парадокс.
Да си самотен е част от сделката на живота. Може би както болката и самотата ни е дадена, за да ни алармира и задейства, а не изолира. Тя е по-болезнена, когато загубиш връзка не с другите, а със себе си. Затова Жан-Пол Сартр пише: „Ако си самотен, когато си сам, то не си добра компания.“ Не бъдете лоша компания.
One thought to “Самотата и филмите”