Историята, която заслужава епичен филм, пълен с поуки.
Елизабет Розана Гилберт се ражда в Ирландия през 1821. Едва ли някой е подозирал, че малкото момиченце ще стане жена, която ще покори сърцата и ще командва главите на едни от най-почитаните и богати мъже в Европа и Америка.
Като дете Елизабет сменя няколко държави, няколко континента и няколко бащи. На крехката възраст от 16 години се омъжва за английски офицер. През 1843 тя заминава за Лондон, където се „ражда“ Лола Монтес, нейното друго аз – испанска танцьорка от Севиля. Скоро Лола е разкрита като измамница и забягва към Франция.
В Париж става ясно, че тя няма особен талант за танци, затова се налага да заработва допълнително като куртизанка. Има дарба в това амплоа. Лола става любимата проститутка на френските интелектуалци и парижката бохема.
През леглото на пианиста и композитор Ференц Лист, тя се добира до кръга на Жорж Санд и Александър Дюма-баща, който минава през нейното.
Никой обаче не възприема Лола като нещо повече от проститутка… освен Александър Дюжарие, собственик на най-тиражния вестник по това време. Благодарение на Дюжарие танцовата кариера на Лола е подкрепена с позитивни критики и вестникарски препоръки. Александър е лудо влюбен и дори обещава да се ожени за Лола. Естествено, тя не споменава, че вече е омъжена.
Съдбата на Дюжарие се обръща. Заради Лола, той започва да губи приятели и бизнес. На вечеринка с парижкия beau monde Дюжарие се напива и обижда Жан Баптист Бувалон, един от най-уважаваните критици в Париж. Бувалон смятал, че Лола е… боклук, поне като танцьорка. Критикът предизвиква издателя на дуел. Дюжарие приема, но на сутринта трезв и ужасен се досеща, че Бувалон освен критик е и майстор стрелец. Опитва се да се извини, но извинението не е прието. Нещастният Александър е застрелян. Смъртта му не трогва Лола, която напуска Франция и заминава за Бавария.
В Мюнхен тя решава да „свали“ глуповатия крал Лудвиг I. Въпросът е как да се добере до него? Лола научава, че сутеньор на краля е граф Ото фон Рехберг. Един ден, докато язди, Лола „случайно“ е хвърлена от коня си точно пред графа. Той се притичва да помогне. Апропо, номерът с ездата е нещо, което тя често използвала, за да се запознава с мъже.
Скоро Лола получава аудиенция при Лудвиг I. Докато чака, тя чува, че кралят е зает и няма време за „някаква жена копнееща за вниманието му“. Тя разгневено нахълтва, но „случайно“ скъсва роклята си и голата й гръд огрява лицето на краля.
Само след 55 часа Лола прави артистичният си дебют на баварска сцена. Тя става официална любовница на 60-годишния Лудвиг, който я обсипва с подаръци, прави я графиня, подарява й дворец и дори я включва в завещанието си. Лола получава издръжка, която днес би се равнявала на над 2 милиона евро. Но скоро жената забравя корените си. Става арогантна и агресивна.
Любимите й кучета хапят гражданите на Мюнхен, докато тя надменно пуши. Чува се, че на няколко пъти е използвала бича си, за да прогони от пътя си други ездачи. Започва да се меси и в политиката. Сваля от власт висши чиновници и министри, бърка се в работата на университетите. Накрая цялото правителство подава остава в знак на протест. На баварците им писва, те се вдигат на бунт. Лудвиг е принуден да изпъди Лола. Той я изпраща на луксозно заточение в Швейцария.
Народът научава, че хазната продължава да плаща издръжка на Лола и любимият до скоро монарх е заставен да абдикира. Кралят пада, но не и Лола. Тя се връща в Лондон с ясната идея, че бързо трябва да спечели уважението на висшето общество.
За целта Лола избира млад офицер от добро семейство. Макар момчето да е 10 години по-младо от нея, тя го омагьосва. Двамата се женят, но истината лъсва на яве и Лола е обвинена в бигамия – двубрачие, защото е пропуснала да се разведе с първия си мъж.
Лола веднага забягва в Америка, оставяйки зад себе си младия офицер. Момчето е изгонено от армията, губи положението си в обществото и умира в бедност в Португалия.
В Калифорния Лола се жени за Пат Хъл, вестникар. Макар да е приета радушно от гражданите на Сан Франциско, те скоро започват да я осмиват. Тутакси зарязва Хъл за по-богат мъж. Пат умира в депресия и алкохолизъм.
През 1855 Лола заминава на турне в Австралия. Там тя предизвиква обществения морал. Изпълнява еротичен танц, в който вдига полата си на сцената. Публиката открива, че Лола танцува без бельо. Скандалът фалира театъра, който я е поканил на турне.
Лола се връща в Америка. Остаряваща и губеща финансовите си авоари, тя се проваля в желанието си да започне кариера на театрална актриса. Решава да се отдаде на Господ. Прекарва последните дни от живота си като пътуващ лектор по моралните въпроси.
Лола Монтес умира сама и нещастна на 39-годишна възраст. Официалната причина за смъртта е пневмония, вероятната – сифилис. На надгробната й плоча пише: „Г-жа Елиза Гилберт почина на 17 януари 1861“.
Историята на Лола Монтес е пълна с поуки. Силата на подобни образи – били те мъже или жени, е отвъд тяхната сексуалност. Те зашеметяват публиката не толкова с физическата си красота, колкото с характера си. Цялата буря от чувства и емоции, която засмуква почитателите и ги кара да се чувстват живи.
Болната душа на Лола инфектира и разрушава животи, фалира бизнеси, сваля монарси, бунтува нации. Ролята на професионалната жертва – „дамата в нужда“ или „лошото момче, което трябва да спасим“, привлича вниманието ни, заслужава съчувствието ни, краде от времето и енергията ни, за да ни обърка, и смаже накрая. Когато вашата Лола падне от коня в краката ви – помогнете й да се изправи, но не я хранете с внимание и състрадание, не спорете, не вярвайте и запомнете едно – жертвите създават жертви.
One thought to “Невероятната история на Лола Монтес”