Дрехите разказват – за костюмите в киното

Дрехите, те никога не са достатъчни. Точно като обувките. Когато жена каже: „Няма какво да облека“ – пише Кейтлин Моран – тя има предвид: „Тук не намирам нищо за героинята, която ще играя днес“.

Дрехите правят ролите в живота, но и в киното. А това, което правят дизайнерите – казва Едит Хед, осемкратната носителка на Оскар за костюми – е кръстоска между магия и камуфлаж. Създават илюзията, че актьорът, който вече сме гледали в други филми, сега е някой напълно различен.

Киното е отборен спорт. В него всички играчи са на полето, за да разкажат интересна история. Сценарият, камерата, кадърът, композицията, монтажът, музиката, гримът и прическата – всички работят, за да ни увлекат в един друг свят.

Великите филми са велики, заради хармонията от всички тези елементи. Vanity Fair 2004 (Панаир на суетата) на Мира Наир не е велик филм. Той е цветен фарс, екстравагантна оргия на тъкани и материи. Именно костюмите в този филм ни карат да простим играта на Рийз Уидърспун.

Костюмът е картина.

Важна функция на костюма е да „рамкира“ хората в кадъра. Да осигури баланс в композицията, чрез цвят, текстура, силует.

Вижте как всичко е композирано. Обърнете внимание на синия цвят на пижамата и небето. Или как окото ви „открива“ веднага главните герои в кадъра, благодарение на дрехите и аксесоарите.

Костюмът е жанр.

Исторически бомбето е „шапката на Дивия Запад“. Каубойската шапка такава, каквато я познаваме, се появява много по-късно. Визуалната й сила обаче е много по-голяма.

Костюмът е време.

Той е машина на времето. Носталгично пътуване в миналото…

…или увлекателно пътешествие в бъдещето.

Костюмът е емоция.

Цветът комуникира по-бързо от музиката.

Целта на червената кадифена рокля на Скарлет О’Хара (Вивиан Лий) е да ни отнесе като вихър – нас и Рет Бътлър (Кларк Гейбъл). Тя ни подсказва какво ще се случи. Предвкусваме секса.

Зелената сатенена рокля на Кийра Найтли съблазнява погледа ни. Пленени сме, желаем да усетим как ни докосва, да видим как се свлича по тялото й.

Костюмът е метафора.

Тучно, наситено зелено виждаме и в Great Expectations 1998 (Големите надежди ) – там то е метафора. Цветът на парите, животът, който желаем, но е толкова далеч от нас. Препратка към зелената светлина на фара, която привлича Гетсби.

Апропо, Гетсби…

Костюмът е зрелище.

Колко много е прекалено много? Това е актуален въпрос от времето на пищните псевдоисторически спектакли, популярни през ’50-те и ’60-те, но също и за съвременните филми по комикси.

Когато всички правят много този, който направи нещо малко ще бъде забелязан и запомнен по-дълго. Изборът на Брандо да играе по тениска или потник – практически по бельо, променя секс фантазиите, модата и цялата памучна индустрия.

Костюмът е провокация.

Любим похват на дизайнерите е да комбинират стилове. Например често добавят към женския гардероб мъжки дрехи. Марлене Дитрих е хищник. Силата на очите и изсечените скули е подчертана от дима на цигарата и скандалната, бисексуална комбинация от смокинг и цилиндър.

Ехото от тази дързост отеква във времето…

Разбира се, можете да направите и обратното.

Костюмът е героят.

Най-добрите дизайнери на костюми са тези, които не правят дизайн на дрехи, а на характери.

Бомбе, тясно сако, широки панталони, бастунче – скитникът на Чарли Чаплин прави дебюта си през 1914, но е визуална икона до днес.

Майкъл Каплин, дизайнерът на Fight Club 1999 (Боен Клуб), казва че дрехите на Разказвача и Тайлър Дърдън са подбрани така, че да създават усещането за герои извадени от два различни филма.

Целта на червения суичер в Trading Places 1983 (Смяна на местата) не е само да ни съобщи, че героят на Еди Мърфи е беден. Целта е да подчертае характера му – лицето, усмивката, очите му.

Скот Пилигрим е влюбен. За да спечели сърцето на момичето, той трябва – метафорично и реалистично, да се пребори с бившите й гаджета, които още живеят в спомените й. Едва тогава, той ще престане да е zero – “нула”. Тениската разказва филма.

Макар да са исторически неточни костюмите на Жаклин Дюран за Ана Каренина са великолепни. Същата Жаклин Дюран създава зелената рокля на Кира Найтли, която споменахме по-горе. Дрехите на Ана комбинират стила на 19 век с мода от ’50-те години на 20 век. Комбинацията работи, защото създава образ. Костюмите на Ана са Ана.

Свързани публикации:

Костюмите са декори – Еико Ишиока
Любовта е цветна – цветови анализ на Punch-Drunk Love 2002
Хора с шапки
Култовите очила от киното
Watch this! – култовите часовници от киното
За зле облечените задници
25-те най-елегантни кино мъже