Една от известните мисли на фотографа Тед Грант е, че когато снимаш цветно, снимаш дрехите на хората. Когато снимаш черно-бяло – душите им. Днес ви представям цветен филм, който прави и двете.
Ако не претенциозно, то киното на Пол Томас Андерсън е амбициозно. Във всеки миг усещате желанието на режисьора да блесне. Непрекъснати кадри, чиято дължина ви засмуква в атмосферата. Умело представяне на 5, 8, или 10 различни героя. Незабравими емоционални детонации. Избор на качеството пред количеството – едва 6 филма за 17 години.
До миналата седмица имаше един, който не бях гледал – романтичната комедия Punch-Drunk Love 2002 (Гроги от любов). Филм, който манифестира уменията на Андерсън, но и познаването на класическите правила за използване на цветове в киното.
Три от тези правила са още от ‘50-те години на 20 век.
1. Цветът подчертава настроението на сцената.
2. Цветът служи на историята.
3. Цветът акцентира звездата – той (а през ‘40-те и ‘50-те само тя) трябва да бъде ясно подчертан във всеки кадър, чрез цветовете, които носи.
_______________________________________________
Какво се случва в Punch-Drunk Love 2002?
_______________________________________________
Филмът започва (и два пъти е прекъсван от) цветни капки, петна и преливки. Калейдоскопите са тук, за да ни съобщят, че цветовете ще са важни за тази история и може би, че тя ще е сюрреалистична. Но те имат и друга цел – да преформатират очите ни.
След този цветен рестарт, когато се върнем в реалното, зърваме цветовете сякаш за първи път. А в реалния свят Бари Игън (Адам Сандлър) има самотен, празен живот на дребен бизнесмен. Този свят е синьо-бял, познат, подреден и сигурен.
Още в първите няколко минути обаче в него нахлуват червени елементи. Първо е изгревът. После е колата, която катастрофира пред очите на героя. След нея е микробусът, който подхвърля малкото пиано покрай пътя.
Едва ли някой знае какъв е смисълът на хармониума – освен, че е малък, изоставен и тук.
После идва и жената. Тя е с бяла кола и червена рокля. Веднага става ясно, че двамата са обречени един на друг. Като врагове или като приятели?
Отговорът идва бързо, но само за наблюдателните. Една от най-яките сцени (изобщо във филм на Андерсън) е тази в супермаркета.
Бари отива, за да се възползва от невероятната промоция на храни Healthy Choice.
Виждаме го да спира в центъра на кадъра, където пред очите ни са подредени бурканчета със сини капачки.
После продължава из дългите бели коридори на магазина. Неговият поглед е нашият поглед, който пълзи по дългите, шарени рафтове, подредени по цвят. Той търси нещо.
Нещо, което ще го направи щастлив. Той търси, търси, търси… И си говори сам: “Какво търся? Какво търся? Какво търся? Къде си?”
Героят вижда това, което мисли, че го прави щастлив. Пудинг за 4.99.
Зрителят обаче вижда повече. Ние виждаме, че важното е зад гърба му – малкото червено петно в дъното на кадъра. Гениално!
_______________________________________________
В ресторанта вече сме сигурни, че трябва да са заедно – червено, зелено, синьо – RGB love.
Но любовта трябва да бъде потвърдена с другия изключителен момент – този на прегръдката. Тогава цветовете изчезват от героите, но оцветяват целия свят около тях.
Вижте тревата, оградата, морето и небето. Зелено, червено, синьо.
Хармония.
_______________________________________________
Андерсън нарушава едно класическо правило – че никога не трябва да има отблясъци. Днес светлините в обектива на камерата са любим ефект на младите режисьори. Например Джей Джей Ейбрамс му се кефи толкова много, че винаги пресолява манджата с него.
Това е разликата между майсторите и чираците. Трептенията и отблясъците в камерата на Андерсън са малко и имат смисъл.
Те помагат на цвета да е жив.
_______________________________________________
Светът на Бари се е пропукал и тя вече е част от него. Вижте вратовръзката.
Punch-Drunk Love 2002 е за чувстване, а не за мислене. Той е пълен с неща, за които можем да спекулираме, но едва ли ще узнаем истинското им значение. Знам само едно. Трябва да си дяволски добър режисьор, за да накараш Адам Сандлър да изглежда не просто приемлив, а заслужаващ съчувствие.