„Когато мисля за жена си, винаги виждам задната част на главата й. Представям си как чупя красивия й череп, разгъвам гънките на мозъка й, търся отговори. Първичните въпроси за всеки брак: За какво мислиш? Как се чувстваш? Какво си причинихме? Какво ще направим?“*
Това са уводните думи от Gone Girl 2014 (Не казвай сбогом), римейкът на Fight Club 1999 (Боен клуб), но за семейни двойки. Филмът бе глътка свеж въздух, защото започна там, където повечето романси свършват – с перфектния брак или връзка.
Началото на всяка връзка – интимна, приятелска, бизнес, е блаженство и приятно вълнение. Но скоро мозъкът се рестартира и включва основната си емоция – страх. Това е емоцията на оцеляването, вградена е във всеки от нас. Кучето лае, костенурката се крие, жабата скача, хамелеонът застива, сърната припва, птицата отлита. Автоматична реакция.
Отношенията с другите хора са страшни, защото другите хора са непоследователни.
Днес казват едно, утре друго. Днес сте им интересни, утре не сте. Днес ви обичат, утре не. Днес са тук, утре ги няма. Какво ще правите, ако ви излъжат, предадат, изневерят, наранят?
Страхът от интимност е несъзнателна система за отбрана. Причините могат да са различни, проявленията – доста еднакви.
Изражението при някои е страх от отхвърляне. Подобни хора са несигурни и плашливи. Ужасени от възможността за критика или изоставяне. Те имат ниско самочувствие, смятат се недостойни за вниманието ви. Често могат да се впият във вас – да са лепки, угодници, подмазвачи.
Рей, героинята на Кристина Ричи в Black Snake Moan 2006 , е градският боклук. Сексуално малтретирана от баща си и отхвърляна от майка си, която постоянно й напомня, че е трябвало да я абортира. Рей компенсира страха от отхвърляне и изоставяне, чрез хиперсексуалност и наркомания.
Зелиг, героят на Уди Алън в едноименния филм, изпитва страх да покаже себе си, но и желание да бъде харесван от всички, да се впише в обстановката. Човек без собствена личност, без Аз. Той имитира, копира и възпроизвежда всеки, който е около него. Човек огледало – познавам такива.
Други изпитват фобия от обвързване. Страх, че ще бъдат погълнати, контролирани, ограничени. Нарушаването на хигиеничната дистанция, те възприемат като заплаха за жизненото им пространство. Оспорване на потребността им за независимост и цялост.
Стивънс, главният иконом от The Remains of the Day 1993 (Остатъците от деня), е типичен шизоид, безмилостно отдаден на идеята за достойнство. Човек, който фетишизира принципността и лоялността.
Подобен е и Дарил Зироу от The Zero Effect 1998 (Ефектът на Зироу) – съвременен прочит на Шерлок Холмс. Той е вречен на истината и възприема страстта като недостатък.
Уили Уонка вярва, че единственият начин човек да остане свободен и творец е, ако се изолира – особено от семейството си. Като дете Уили е ограничаван от баща си, който е зъболекар и се страхувал, че синът му може да си развали зъбите, ако яде шоколад.
Всички се страхуват от всички. Затова най-важното, което трябва да разберете за някой, когото сте избрали за връзка е: Какво ще направи, когато го е страх?
Ако сте избрали правилния човек – той или тя, ще ви каже истината: „Днес се уплаших, защото си помислих за живота без теб“. На което вие, ако сте правилният човек, ще отговорите с истината: „Знам. Понякога изпитвам същото“. А след това може да се прегърнете. Прави чудеса при маймуните.
________________________________________________
*Преводът е мой
2 thoughts to “Страх ме е от теб”