
Здрав разум и щастие е невъзможна комбинация – казва Марк Твен, а в дневника си пояснява: Никой нормален човек не може да е щастлив, защото животът е реален и нормалният вижда колко страшно нещо е всъщност. Хемингуей го подкрепя в последния си роман, щастливи интелигентни хора е най-рядкото нещо, което съм виждал – споделя той.

Загубени в превода
В Китай щастие е възможността да избереш дрехите с които ще бъдеш облечен, когато умреш. В Япония е равнозначно на късмет. В Еквадор е отсъствието на проблеми. А в Мозамбик е дълъг период на благоденствие.
На едни места да си щастлив означава да си жив, здрав и нахранен. На други места е да си изненадан с подарък. На трети е да си постигнал статус над средния, да изпитваш радостта от притежанието. За четвърти е наличието на смисъл да живееш. За пети щастие е равно на любов.

В едно изследване швейцарците определят щастието като възможността да живееш в свободна, независима страна с директна демокрация. За повечето българи щастието е здраве и удоволствие от живота. Наслада, която идва след пълното и трайно постигане на всички копнежи. Нещо, което не може да се случи. Ergo, повечето българи са нещастни.
Как съобщаваш, че си щастлив?
Ако попитаме американец щастлив ли е, най-вероятно ще ни каже, че е. Американската култура, която „измисля“ щастието, го фетишизира. Там да си щастлив е задължително. И вече не е достатъчно. Може да си Happier – „по-щастлив“. Какво следва след „най-щастлив“ – не знам. Може би перманентна оргазмена еуфория. Да твърдиш, че си щастлив в Япония е признак на лошо възпитание. Означава, че се хвалиш, никой не обича самохвалци.

Щастието не може да бъде уеднаквено за всички култури, но също не може да бъде изразено количествено, за да бъде измерено. Можем да мерим емпирични неща. Здравословно състояние и продължителност на живота. Разполагаема сума пари за месец. Ниво на самоубийствата или престъпленията. Брой на социалните връзки.

Въпреки това, все повече университети и други „важни“ институции фабрикуват класации за щастие. В тях „най-щастливи“ са различни страни. Този статут е даван на Ирландия, Колумбия, Бутан, но най-често на скандинавски страни. Последното глобално проучване на ООН например опредял като лидери в щастието: Финландия (1), Норвегия (2), Дания (3), Исландия (4), а Швеция (8) е малко зад тях.

Дания е страната, която най-често е номер едно. Нека да погледнем следните факти. Датчаните имат едно от най-високите нива на ракови заболявания в света. Едно от най-високите нива на алкохолизъм в Европейския съюз, компания им правят финландците и исландците. Апропо, като цяло Европа е алкохоликът на света.

Дания (5), Исландия (2), Швеция (6) и Финландия (9) са в топ 10 глобални потребители на медикаментозни антидепресанти. Норвегия е 12-та. САЩ водят. Дали наистина си щастлив, ако почти постоянно си пиян и надрусан със Zoloft и Prozac?

За повечето скандинавци щастие е да изпитваш ДОВОЛСТВО от това, което имаш и СПОКОЙСТВИЕ, ЧЕ НЕ СИ РАЗЛИЧЕН ОТ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ. Наличието на различност води до тревога. Спокоен съм, когато знам, че всички домове около моя са еднакви. Обяснява в ироничното си видео Роналд – от YouTube канала YOURWAY2NORWAY. Интериорът трябва да е в бяло, сиво и в 50 нюанса на бежово.

Това не е опит да смачкам викингите. Ни най-малко. Освен висок жизнен стандарт, Дания се отличава с най-високото ниво на доверие в света. В Дания ще откриете най-много незаключени домове, автомобили и велосипеди, както и ще видите най-много бебешки колички без надзор – докато децата са още в тях. Дания е и най-правилното място да изгубите портфейла си. Доверието в другите е социален капитал.
Как доверието влияе на щастието е все още неясно. Според една група учени, доверието произтича от икономическото равенство и благополучие. Според друга група учени няма такава връзка. Хората в Естония също си имат доверие, но жизненият им стандарт е много по-нисък от страни като Южна Корея и САЩ, където си нямат толкова доверие.

Според трети доверчивостта на датчаните винаги е била висока, дори във времена на бедност и нищета, преди появата на социалната държава. Тя се дължи на концепцията за чест. Според разкази, когато викингите атакували Париж, местното население бързо вдигнало бяло знаме (нетипично). „Искаме да преговаряме с краля ви“ – казали французите. „Тук няма крал – подиграли се викингите – Всички сме крале“.
Очаквания

Щастието зависи от сбъдването на очакванията. На индивидуално ниво датчаните имат много ниски очаквания. 75% от тях са щастливи, ако пият с приятели. 70% са съгласни, че щастие е да прекарваш време със семейството си. Маркер е пътуването в чужбина, а следващите са да спортуваш, да похапваш и… да гледаш телевизия.
Датското щастие не е синоним на успех или чувството, че си най-добър в нещо, не е радостта да създаваш, да строиш. Контекстуално е по-близко до спокойствие и уталожване.

В брой посветен на скандинавските страни The Economist отбелязва: Скандинавието е едно от най-добрите места, където можеш да се родиш… но само, ако си готов да бъдеш средностатистически. Ако си средно талантлив, средно амбициозен и със средни мечти. Ако обаче си необикновен, ако имаш големи мечти, големи амбиции и искаш да си забележителен – ще бъдеш смазан.
Нийл Лилелунд пише за собствената си държава: В Дания не подкрепяме изобретателните, трудолюбивите, инициативните, изпъкващите, търсещите успеха. Създаваме безнадеждност и безпомощност, в почти свещеното търсене на обикновената посредственост.

Щастието е толкова много неща. От лудо преследване на консуматорски хедонизъм, до егоистично причинен алтруизъм. Комфорт, постигнат с духовен аскетизъм, но също и пълна случайност. Съсед е на удоволствието, радостта, веселието и насладата. Но превърнато в житейска цел води до разочарование, тъга, завист и самота. Сигурен съм, че едно от идиотските неща, които можем да причиним на душата си е да я превърнем в метрика.
Свързани публикации:
2 thoughts to “Спрете да си мерите щастието”