Аз контролирам. Ти контролираш. Той контролира. Тя контролира. Ние контролираме. Вие контролирате. Те контролират. Животът е контрол. Контрол на вдишването и издишването, налягането, кръвния поток. Контрол на приходите, разходите и емоциите. Контрол на реда, границата и миграцията. Контрол на кучето, котката, стадото. Контрол на пиенето, яденето и на качеството. Контрол върху оръжията, наркотиците, забавленията и заболяванията. Контрол на секса, раждаемостта и достъпа до информация. Контрол на съзнанието, поведението и климата.
Контролът е семейство, училище, казарма и затвор. Повеля. Команда. Императив. Пънк група. Поглед и усмивка, жест, молба, тъжба, ежба. Ревът на бебето и той също е контрол.
Наскоро прочетох текст от жена, която защитаваше теорията или поне мнението, че контролът е патриархален мъжки конструкт. Анахронизъм, който пъдим с хаштагове.
Жените не контролирали, те имали естествена „грижовна природа“ и сърце пълно с любов, а в него нямало и капчица контрол.
Да искаш контрол е политически некоректно. Разбира се, да опаковаш контролът като „регулация“, „мнение“, „чувство за правота“, „обичливо напътствие“, „ласка“ или „пътеводна светлина“ не го прави по-малко контрол.
Понякога нуждата за контрол е свързана със стремежа към майсторство. Питайте музикантите, балерините, спортистите, хирурзите, пилотите. Питайте всеки, който се опитва да бъде по-добър в нещо.
Но по-често жаждата ни за контрол е нуждата ни за сигурност. Тя е толкова силна, че сме готови да приемем „чувството за контрол“, което не е истински контрол, а мъгливото усещане за него. Чувстваме се в безопасност на летището, ако около нас щъкат хора в униформи, на които пише Security. Професионалният термин за това е „театър на сигурността“. Облекчени сме, ако има „експерт“ в стаята. Олеква ни, ако има „отговорник“. Предпочитаме да имаме „шеф“.
В Германия тази нужда за избягване на несигурността е над средното. В България и Гърция е още по-висока. Хората в подобни култури поддържат твърди правила на поведение. Ригидни са, некомфортно им е – направо мразят, риска, импровизацията, иронията, неяснотата и непознатото. Насърчават сложни бюрократични системи, чиято цел е създаването на привидна сигурност.
Какво да правим, когато загубим контрол?
Стоицизмът е възможен начини да устоим в непредвидим, неконтролируем свят, пълен с гламави, глупави, а често пъти зли хора.
Стоицизмът не е свързан с очакването, че лошото ще се случи. А със способността да приемем, че ще се случи, но ние ще можем да го преживеем. Той не е защитна реакция, а постигане на щастието, чрез няколко прости добродетели.
Мъдрост – в чисто практическия смисъл на думата. Благоразумие, бистра мисъл и хладен ум. Възможността да приемаш случващото се по спокоен, рационален, разумен начин.
Въздържаност – умението да контролираш импулсите си, да си трезв и умерен във всички аспекти на живота. От яденето и пиенето, до това как спориш, или харчиш.
Справедливост – умението да съдиш честно и безпристрастно.
Смелост – тя включва не само безстрашието на война, но и твърдостта да оцелееш още един ден. Сенека казва, че понякога дори да живееш се изисква кураж.
Мъдрост, въздържаност, справедливост и смелост – пожелаваме ви ги, за един здравословен контрол.
2 thoughts to “Контрол!”