Врагът на доброто

Дразни ли ви, че вратата скърца? Дразни ли ви, че чешмата капе? А, че фугите не са подравнени, маркировката не е права и сламката е по-къса от чашата? Нервирате ли се, когато видите изхвърлен боклук на метър от празна кофа, а диагонално паркирана кола? Откачате ли от неквалифицирани мърлячи, които не знаят защо са тук и какво вършат?

Имам филм за вас.

След като го гледах исках да правя лицеви опори, да пиша до 4 часа сутринта, а след това да изтрия всичко написано. Исках да запаля нещо, да викам, да разплача някого, да променя света. Но каквото и да напиша, няма да е достатъчно. Няма да е перфектно.

Whiplash 2014 (Камшичен удар) е история-бръснач за съвършенството и саможертвата, която сте готови да направите, за да го постигнете.

От какво ще се откажете, за да сте най-добрите? От забавления, от сън, от храна, от пари, от секс, от семейство, от приятели, от симпатии. Готови ли сте някой да ви крещи, да ви обижда, да ви унижава… публично? Готови ли сте да ви замерят със стол? Всъщност, знаете ли какво точно искате да правите? Защото, според мен, повечето хора не знаят.

Повечето хора просто стоим, присъстваме, запълваме място. Във всяко общество, 20% от хората произвеждат 80% от ползите и печалбите. На другия край на кривата, 20% от хората създават 80% от проблемите и загубите.* А в средата са повечето хора, в средата е посредственото.

Основната тема на Whiplash 2014 е, че врагът на доброто не е лошото. Врагът на доброто е перфектното. Това е, което Терънс Флетчър (Дж. К. Симънс), строг учител по музика, се опитва да научи Андрю Нийман (Майлс Телър), амбициозен, но мекушав 19-годишен студент барабанист.

Разказът е шумен, потен и кървав. Учителят е жесток, ученикът сломен. Отдавна не бях гледал филм, който да ме погълне, наелектризира и напомпа с еуфория – както направи този.

Дж. К. Симънс е безмилостен, безпощаден и безсърдечен – великолепен. Педагогическият подход на героя му не се двоуми между моркова и тоягата. Методите му са сурови, практиката му яростна. Сигурен съм, че ще отврати всички слабохарактерни „маминки” на съвременното западно общество. Баба ми казваше за моето поколение – „не знам как ще се справяте с живота, вие сте рохки яйца”. Представям си какво би казала за поколението на електронните игри, киноата и глутеновата нетолерантност.

Кипи война. Флетчър се стреми да превърне Андрю във войник от армията, посветила се да унищожи посредственото. Много от великите хора на изкуството и науката са били цербери.

Микеланджело е описван като арогантен скандалджия, който обиждал клиентите си и бил готов на бой, ако го нарекат „художник”. Тарантино е гад, Франк Милър е женомразец и хомофоб. Хемингуей печели приживе етикета – „най-неприятният човек в американската литература”. Джеферсън, Едисън, Ленън и Мел Гибсън, Шерлок Холмс, д-р Хаус, и Стив Джобс – какви задници! Роалд Дал e грубиян, Линус Торвалдс псува почитателите си през Туитър, а Дикенс е бил коравосърдечен маниак, описал се като: “мъж пълен с енергия и страст”, който прави нещата по свой див начин. Този див начин помага на тези мъже да създават неща, които „добрите хора” не могат, защото се отказват преди върха.

Споменах война. Втората световна създава „култа към несъвършеното”. Робърт Уотсън Уат, който развива британската радарната система за засичане на немски самолети, го формулира така: „дайте им третото най-добро нещо, защото за второто няма време, а първото няма и да дойде”.

Така се печелят войни. С третото най-добро нещо.

Германците не го разбират. И се опитват да направят съвършен танк, почти успяват, но докато произведат достатъчно бройки, руснаците ги заливат с хиляди несъвършени танкове.

Така се губят войни. Перфектното е непродуктивно. Посредственото просто работи. Посредственото оцелява. Посредственото управлява.

Освен бързо темпо, отлична музика и хищна душа филмът притежава и чувство за хумор. Един от веселите моменти е този постер на барабаниста виртуоз Бъди Рич, който е кумирът на младия Андрю.

Мнението ми в едно изречение:

Whiplash 2014 е завладяваща апология на стремежът към съвършенство – майсторски режисирана, изиграна и изсвирена.

 

 

*Закон на Парето