10 февруари 2015 г. – Започвам този текст с датата, месеца и годината, все едно пиша домашно или си водя дневник. Не съм сигурна как да продължа и затова търся опорна точка в календара. За мой късмет в този случай датата, месеца и годината ми вършат чудесна работа, защото именно те са причината да се заема с писането на този текст.
На 10 февруари 1934 г. е родена Татяна LOLова – любимата ми българска актриса. Любимата ми актриса въобще наред с Катрин Деньов. За последната, обаче, не мога да пиша от първо лице, защото никога не съм я срещала. За Татяна Лолова, за мое щастие, мога, защото я познавам. Прекарахме заедно няколко часа на 22 ноември миналата година по време на церемонията на награди за български филми и сериали, чието име няма да споменавам.
Няколко дни преди това й се обадих по телефона, за да я поканя да присъства. Толкова много исках да дойде, че дори й разкрих поверителната информация, че тя печели наградата за Кралица на комедията. И … тя се съгласи.
Татяна Лолова се съгласи да дойде и ми даде адреса си, за да отида да я взема.
Живее на ул. Постоянство, няма да ви кажа кой блок. Отидох да я посрещна, като преди това й купих красив букет червени рози. Развълнувано зачаках да се появи на входа, за да й го връча.
И … тя се появи в цялата си прелест, в цялото очарование на неподражаемото си присъствие, в цялото си непосредствено и леко иронично намерение да играе себе си. Букетът увисна тежко в ръцете ми, защото виждайки го, тя веднага ми каза: “Розалина, нали знаете, че този букет вие ще си го носите?”
Така и стана. Преди, по време и след церемонията, чак докато я изпратя обратно до ул.Постоянство, аз носих букета гордо и самодоволно, все едно се бях закичила с брошка „Пичове, аз познавам Татяна Лолова“. Тази брошка, а.к.а. букетът все още стои във ваза в кухнята ми – заприличал е на икебана, но дори и така ми харесва. Няма да го изхвърлям поне още известно време, защото пази очарованието на онази вечер. Това е букет със сантиментална стойност, артефакт от една паметна среща.
Харесва ми да си мисля как в най-различни кътчета на България, а вероятно и извън нея, има такива LOLова артефакти, малки фетиши-предмети на обожание, които напомнят на собствениците им за звънкия смях, развълнуваните къдрици и обезоръжаващата харизма на тази жена.
Честит рожден ден, Госпожо LOLова! Пожелавам ви още дълги, дълги години живот!
Пожелавам ви да си останете точно такава, каквато ви помня от онази вечер.
Пожелавам ви да се усмихвате по същия начин, да карате другите да се смеят по същия начин, да импровизирате неподражаемо, щедро да дарявате хубави спомени на всички около вас!
Пожелавам ви още много букети, които после да върнете на онези, които са ви ги подарили – като бумеранг с искрящи фойерверки смях.
Пожелавам ви само звезди в косите и никакви сълзи в очите!
Помните ли как си говорихме, че сцената и публиката удължават живота на артиста, удължават вашия живот? Е, знайте едно – вие на свой ред удължихте живота ми онази вечер. Един ден, когато остарея, ще разказвам на внуците си за вас, за това колко се смяхме, когато излязохте на сцената да си вземете наградата, за това какъв уникално готин човек сте!
Защото талантът на истинския артист означава щедрост, щедрост да раздаваш себе си, щедрост да не се пестиш. А вие грам не се пестихте – завладяхте сцената, покорихте сърцата на публиката, след което най-невинно ме помолихте да ви изпратя обратно до ул. Постоянство. За вас беше поредната вечер под светлината на прожекторите – нещо, с което несъмнено сте свикнала през всичките години на дългата си театрална и филмова кариера. Това е постоянството на големия талант, постоянството на добротата.
Пожелавам ви още дълго да правите везна със Стоянка Мутафова след представление, пожелавам ви да завършите поне още едно висше образование, защото е хубаво да си бъдеме всички висшисти 😉
И понеже нямам статуетка, която да ви връча, нямам и ламинирани листчета (ламинатите свършиха), ви подарявам този скромен текст.
Бъдете здрава и се смейте постоянно!
LOL!